От 1 юли 2026 г. пазарът на криптоуслуги в Европейския съюз работи по нови правила. Само лицензирани дружества вече имат право да предлагат услуги с криптоактиви в рамките на ЕС, съобщиха от Комисията за финансов надзор.
Промяната засяга потребителите, които използват платформи за покупка, продажба, обмен, съхранение или управление на криптоактиви. Най-важното практическо правило е просто: преди човек да използва такава услуга, трябва да провери дали доставчикът има лиценз или право да работи в България чрез европейския режим на нотификация.
- Защо правилата се променят
Причината за промяната е краят на преходния период по Регламента за пазарите на криптоактиви, известен като MiCA. До 1 юли 2026 г. регистрираните във водения от КФН регистър лица имаха право временно да предоставят услуги за криптоактиви без лиценз. От тази дата това вече не е достатъчно.
Според КФН единствено лицензираните доставчици могат да предлагат услуги с криптоактиви в рамките на ЕС.
Това е съществена промяна спрямо досегашния режим. Преди приемането на специалното законодателство за криптоактивите дружествата, които предлагаха такива услуги у нас, трябваше основно да бъдат вписани в списък за целите на мерките срещу изпирането на пари. Този режим не беше равнозначен на пълно лицензиране като доставчик на услуги за криптоактиви.
- Как се стигна дотук
През 2025 г. у нас беше приет Законът за пазарите на криптоактиви, с който бяха въведени националните мерки за прилагане на европейския Регламент MiCA. Законът определи КФН като надзорен орган за този кръг от лица и въведе преходен режим за компаниите, които вече са били вписани.
КФН публикува регистър на лицата по § 5, ал. 3 от закона. Той обхваща дружества, които по стария режим са имали право временно да продължат дейността си, но вписването в този регистър не представлява лиценз по MiCA.
Именно това е ключовата промяна за потребителите. До края на преходния период регистрацията позволяваше временно предоставяне на услуги. След изтичането му услуги могат да предоставят само лицензирани лица или дружества, лицензирани в друга държава членка на ЕС и нотифицирани за България.
- Кои дружества са лицензирани в България
Към момента КФН е лицензирала две дружества като доставчици на услуги за криптоактиви. В регистъра на лицензираните доставчици са посочени „Аларик Секюритис“ ООД и „Билеър“ ООД, както и конкретните услуги, които всяко от тях има право да предоставя.
Цената на биткойн падна под 60 000 долара
При първото дружество са включени услуги като попечителство и администриране на криптоактиви от името на клиенти, обмен на криптоактиви срещу средства, обмен срещу други криптоактиви, изпълнение на нареждания, пласиране, получаване и предаване на нареждания, съвети и управление на портфейл, свързан с криптоактиви.
При второто са посочени попечителство и администриране, изпълнение на нареждания и управление на портфейл, свързано с криптоактиви.
- Може ли да се ползва доставчик от друга държава в ЕС
Това, че в България са лицензирани две дружества, не означава, че българските потребители могат да ползват само тях. Европейският режим допуска доставчик, лицензиран в една държава членка на ЕС, да предоставя услуги и в други държави членки.
За да работи в България, такова дружество трябва да е преминало процедура по нотификация към КФН. Затова комисията поддържа отделен списък на нотифицираните за България компании и услугите, които те могат да предоставят.
Това е важна подробност за потребителите. Една платформа може да не фигурира сред дружествата, лицензирани директно от КФН, но въпреки това да има право да предлага услуги у нас, ако е лицензирана от компетентен орган в друга държава членка и е нотифицирана за България.
Обратно — популярното име на платформа само по себе си не е гаранция, че услугите, които се предлагат на български потребители, са обхванати от валиден лиценз и нотификация.
- Проверявайте не само името на платформата, а юридическото лице
Поради това проверката трябва да бъде по-внимателна. Потребителят трябва да гледа не само търговската марка, а конкретното юридическо лице, с което има договорни отношения.
При международните платформи една и съща марка може да се използва от различни дружества в различни юрисдикции. Именно юридическото лице е това, което трябва да има лиценз или право да предоставя услугата в България.
- Каква е ролята на ESMA
КФН посочва и трети инструмент за проверка — общоевропейския регистър на Европейския орган за ценни книжа и пазари, ESMA. Той съдържа информация за доставчиците на услуги за криптоактиви, лицензирани от компетентните органи на държавите членки, както и за други категории участници по MiCA.
Този общоевропейски регистър е особено полезен, когато доставчикът не е българско дружество. Ако компанията твърди, че е лицензирана в друга държава членка, потребителят може да провери дали тя фигурира в регистъра на ESMA и какви услуги има право да предоставя.
Важно е обаче да се проверява конкретното дружество, а не само името на сайта или приложението.
- Къде да проверите дали доставчикът има право да работи
Първата проверка е в регистъра на КФН на лицензираните доставчици на услуги за криптоактиви. Там са посочени дружествата, лицензирани от българския регулатор, както и конкретните услуги, които могат да предоставят.
Втората проверка е в списъка на нотифицираните за България дружества. Това са компании, лицензирани в други държави членки на ЕС, които могат да оперират у нас след подадена нотификация до КФН.
Третата проверка е в общоевропейския регистър на ESMA. Той е полезен при проверка на доставчици, лицензирани в друга държава членка, защото събира информацията, подадена от националните регулатори в ЕС.
Полезна отправна точка е и страницата на КФН „Криптоактиви – #ИнвестирайБезопасно“, където регулаторът е събрал връзки към проверките и напомня, че старата регистрация е давала право на дейност само до 1 юли 2026 г.
- Какво въвежда MiCA
MiCA въвежда единни правила за криптоактивите в ЕС. Регламентът обхваща криптоактиви, които досега не са били регулирани от съществуващото законодателство за финансови услуги.
Основните изисквания са свързани с прозрачност, оповестяване на информация, лицензиране и надзор върху дейността. Целта е да се подкрепят почтеността на пазара и финансовата стабилност, като потребителите бъдат по-добре информирани за рисковете.
- Какво да направят клиентите на нелицензиран доставчик
За клиентите на нелицензирани доставчици ситуацията е ясна. Ако човек е клиент на доставчик на услуги за криптоактиви, който няма лиценз, той трябва да прекрати отношенията си с него.
КФН посочва, че такъв доставчик е длъжен да изготви план за прекратяване на дейността си и да съдейства на клиента в процеса.
Отопляваш дома си… с биткойни? Новата мания, която превръща криптодобива в топлина
Потребителят има няколко възможности: да прехвърли криптоактивите си при лицензиран доставчик, да ги съхранява в собствен портфейл или да закрие позициите си.
Нелицензиран доставчик няма право да предоставя нови услуги. Той може да извършва сделки с криптоактиви единствено доколкото това е необходимо във връзка с избрания от клиента начин за прекратяване на отношенията.
- Какво остава като риск
Новият режим не означава, че инвестициите в криптоактиви стават безрискови. Напротив — рискът от загуби остава, защото стойността на криптоактивите може да се променя рязко.
Разликата е, че доставчиците вече трябва да отговарят на по-ясни изисквания за лицензиране, организация, управление на риска, прозрачност и защита на клиентите.
- Каква проверка е най-важна
Най-практичният въпрос от 1 юли нататък не е само „дали платформата е популярна“ или „дали таксите са ниски“. Първата проверка трябва да бъде дали дружеството има право да предлага услуги с криптоактиви.
„Регистриран“ и „лицензиран“ вече не са едно и също. Това е основната промяна, която потребителите трябва да имат предвид.
Ако възникне проблем при прекратяване на отношенията с нелицензиран доставчик, сигнал може да бъде подаден до КФН чрез електронната форма на сайта на комисията или в свободен текст на имейл delovodstvo@fsc.bg.
Новите правила поставят край на периода, в който регистрацията беше достатъчна, за да продължи дейността временно. Оттук нататък за криптоплатформите в ЕС водещият въпрос е лицензът — а за потребителите най-важната защита започва с проверката кой точно стои зад услугата.
