Може ли еврозоната да бъде спасена?
Този ключов въпрос за оцеляването на единната валута, от което вече зависи и съдбата на целия Европейски съюз, не получи търсения категоричен положителен отговор на срещата на високо равнище на лидерите на 27-те в края на миналата седмица.
Истината е, че на нея бяха възложени прекалено големи надежди.
Очакванията бяха изтичащата 2011 г. да потвърди възстановяването след най-тежката световна финансова и икономическа криза след Втората световна война, разтърсила планетата през 2008-2009 г.
Само че нещата се развиха по по-неблагоприятен начин.
Плахото съживяване от началото на годината премина във вял растеж в еврозоната, рецесията в Гърция продължава вече четвърта година без перспектива скоро да настане обрат, а прогнозата на Европейската комисия от ноември за Италия е тази ключова икономика за разрешаването на дълговата криза да преживее рецесия в началото на 2012 г. и да я приключи със стагнация.
Брюксел би тревога, че има риск Европа да преживее
нова "фаза на рецесия"
и понижи силно прогнозата си за растежа в еврозоната през идната година до 0,5% спрямо очакваните по-рано 1,8%.
Най-тежката социална последица е очакваното спиране на нарастването на заетостта през 2012 г. при безработица от 9,5% от трудоспособното население.
В същото време банките продължават да стискат портфейлите си и не са склонни да си отпускат кредити една на друга. Направените овърнайт депозити (за срок от един ден) в Европейската централна банка (ЕЦБ) достигнаха към средата на декември 346,4 млрд. евро, нов максимум за 2011 г.
Банките предпочитат да дават наличните си излишни средства на ЕЦБ при твърде ниски лихви, а не да ги заемат на други банки при по-изгодни условия. Причината е, че те се съмняват дали кредитите ще бъдат върнати.
Именно същата картина наблюдавахме при кризата от 2008-2009 г., чийто фитил запали фалитът на американската банка "Леман Брадърс".
Банковата система е под напрежение заради опасенията, че правителствата от еврозоната няма да могат да изплащат дълговете си и ще обявят неплатежоспособност по облигации, държани от банките, отбелязаха анализатори.
С присъщия си оптимизъм германският канцлер Ангела Меркел определи резултатите от срещата на върха на ЕС в Брюксел - на която всъщност за първи път се заговори за бюджетен съюз на 26-те (Великобритания не прие предложеното ново междуправителствено споразумение, обхващащо останалите страни членки при определени условия) - като пробив по пътя към стабилността.
"Възстановихме доверието в нас, стъпка по стъпка, и създаваме нова основа за доверие", заяви тя след сочения за съдбоносен форум в Брюксел.
Италианският премиер Марио Монти също съзря положителна динамика. "По поведението на някои страни, по отворените им позиции спрямо предложенията, отчитам явна динамика в работата на ЕС за излизане от кризата. Все пак бих предпочел единодушно решение на 27-те страни членки", каза Монти.
Освен това обаче срещата на върха на ЕС даде частичен и не особено задоволителен отговор на основните тревоги на пазарите, от чието поведение до голяма степен зависи как ще се финансират затруднените членки на еврозоната.
"Решенията на срещата на лидерите на ЕС ще допринесат за стабилизиране на финансовата ситуация в еврозоната", заяви оптимистично гръцкият премиер Лукас Пападимос.
"Те са сериозни и са съществена стъпка за излизане от дълговата криза", подчерта Пападимос, за чиято страна обаче светлина в края на тунела поне в близка перспектива не се забелязва.
Редица коментатори, с дебело подчертана критична нотка в тона на работещите от другата страна на Атлантика, отбелязаха, че най-същественият въпрос за съдбата на еврозоната, а оттам и на ЕС -
"Как икономиката да бъде съживена?"
остава без отговор. Истина е, че натискът на пазарите поотслабна, след като ЕЦБ понижи водещата си лихва до исторически минимум от 1% и се ангажира да подсигури достатъчно средства за търговските банки при благоприятни условия. Инвеститорите обаче очакваха много повече.
"Дори оптимистите сега виждат Европа, плъзгаща се към рецесия, а песимистите предупреждават, че еврото може да стане епицентър на нова глобална финансова криза", писа на страниците на американския в. "Ню Йорк таймс" носителят на Нобелова награда за икономика Пол Кругман.
Как се стигна до толкова силно влошена ситуация?
Отговорът, който се чува много често, е, че причината за дълговата криза в еврозоната е безотговорната финансова политика или иначе казано прекомерното харчене на пари. Според Кругман обаче, истината е тъкмо обратното.
"Макар европейските лидери да твърдят, че проблемът е в прекомерното харчене в страните длъжници, реалният проблем е прекомерно малкото изразходване на пари в страните длъжници в Европа", отбелязва американският икономист, допълвайки, че усилията да се поправят нещата с още по-строги икономии на бюджетни средства са изиграли основна роля за влошаване на конюнктурата.
"И в Америка, и в Европа икономиката бе подкопана от затруднени длъжници, като в САЩ това бяха най-вече собственици на ипотекирани жилища. И ние всички се нуждаем отчаяно от експанзионистична фискална и парична политика, за да подкрепим икономиката на фона на усилията на тези длъжници да възстановят финансовото си здраве. А в Европа изобилстват остри критики срещу дефицитите и се налага натрапчивата мисъл за (овладяване на) инфлацията", констатира Кругман.
Да, ама еврозоната не може да пусне печатницата за пари, както направи централната банка на САЩ, отговарят от Стария континент.
Канцлерът Меркел с нокти и зъби се противопоставя на идея, която очевидно е вдъхновена от американската школа - ЕЦБ да се включи пряко в спасяването на затруднените страни членки от еврозоната.
Ужасът от хиперинфлацията категорично не е забравен в Германия и докато Берлин има думата, като най-голямата икономика в еврозоната, ЕЦБ ще спазва старите правила. Черните краски на тази не особено окуражителна картина бяха допълнително подсилени от поредицата заплашителни предупреждения на рейтинговите агенции.
Срещата на върха в Брюксел от 8-9 декември не ги убеди и в ефективността на приеманите в Европа антикризисни мерки. След "Стандард енд Пуърс" и "Мудис" изрази готовност да преразгледа суверенните рейтинги на страните от Европейския съюз.
Дни преди това "Стандард енд Пуърс" се закани да посегне на рейтингите на 15 страни от еврозоната, сред които икономическите колоси Германия, Франция, Холандия, Финландия и Австрия, които имат най-висока оценка на кредитоспосбността ААА със "стабилна" прогноза.
"Стандарт енд Пуърс", чиято централа се намира в Ню Йорк, отне и "стабилната" перспектива на максималния рейтинг на Европейския фонд за финансова стабилност, позовавайки се пак на опасенията, че дълговата криза може да се разрасне.
Идеята за европейска рейтингова агенция се обсъжда цяла година, но така и не се стигна до конкретни действия. Създаването на такава европейска институция се подкрепя и от България като механизъм за защита на интересите на еврозоната. След стряскащите закани обаче дойде и една обнадеждаваща новина от "Стандард енд Пуърс".
"Не обсъждаме сценарий за разпад на валутния съюз",
заяви главният икономист за Европа на агенцията Жан-Мишел Сикс. Той уточни, че и двете макроикономически хипотези на "Стандард енд Пуърс" за 2012 г. се основават на запазването на еврозоната. Колкото и да се мръщят в Брюксел на комюникетата й, дано тази прогноза се сбъдне.
Няма съмнение, че евентуален срив в еврозоната би бил колосален политически провал и би довел до огромни икономически и социални щети. Ако Франция евентуално се откаже от еврото, това би предизвикало "икономическо и социално земетресение" в страната, което ще унищожи от 6 до 19% от брутния вътрешен продукт (БВП) през идните 10 години, сочат резултатите от проучване, направено от Института "Монтен" за икономическия вестник "Ле-з-еко".
Връщане към франка "би довело до априори катастрофални последици за домакинствата и компании, когато става дума за растеж, заетост и покупателна способност", писа вестникът.
Едва ли нещата стоят по-различно и за останалите членки на еврозоната и за нея като цяло. За България това също няма да бъде благоприятно, защото пътят ни е към по-тясна интеграция и приобщаване към еврозоната.
Обвързаността на страната с икономиката на страните от еврозоната ще се отрази върху икономическото възстановяване на България, забавяйки икономическия растеж през 2011 г. и 2012 г., прогнозира МВФ, очаквайки БВП на България през 2011 г. да се увеличи с 1,9% спрямо прогнозата за растеж от 2,5%, публикувана през септември.
"Въпреки качественото управление икономическото възстановяване на България е засегнато от финансовата нестабилност в Европа. Изход от тази ситуация може да бъде запазване на курса на рационална фискална политика, отчитаща икономическите възможности на страната", посъветваха експертите на МВФ.
Новите правила за строга финансова дисциплина, подкрепяни от българското правителство, биха могли ако се приложат на практика, да внесат ред в къщата на еврозоната. Дали еврозоната ще я бъде или не? С голяма вероятност ще я бъде, макар и променена, защото залозите са изключително големи.
Повече финансови и икономически новини в PariteNi.bg
