Това ли е краят?

Дори когато еврозоната е на път да катастрофира, повечето хора предполагат, че в крайна сметка европейските лидери ще направят необходимото, за да спасят единната валута.

Това е така, защото последиците от краха на еврото биха били толкова катастрофални, че нито един разумен депутат не би допуснал това да се случи, коментира "Икономист".

Разпад на еврозоната би довел до глобален крах, по-лош дори и от онзи през 2008-2009 г.

Най-интегрираният от финансова гледка точка регион в света ще бъде разкъсан от фалити и случаи на банково фиаско.

Еврозоната ще се разпръсне на малки парчета или на един голям северен блок и разпокъсан юг.

На фона на взаимните обвинения и провалените договори след неуспеха на най-големия европейски икономически проект, валутните проблеми между сърцевината и тези в периферията почти сигурно ще спре напредъка на единния пазар.

Под въпрос е оцеляването и на Европейския съюз. Заплахата от катастрофи невинаги ги предотвратява.

Шансовете еврозоната да бъде разпокъсана се повишават с тревожни темпове благодарение на финансовата паника, скоростното влошаване на икономическите перспективи и твърдоглавия авантюризъм. Шансовете за безопасно приземяване се топят бързо.

Пазарите, маниите и паниката

Растящите страхове на инвеститорите от разпад на еврозоната доведоха до масов бяг от активите на по-слабите икономики – безразсъдно паническо бягство, което въпреки усърдните действия на правителствата, изглежда, не може да бъде спряно. Поредният пример е Испания.

Макар че победител от изборите на 20 ноември излезе Народната партия, която обеща реформи и затягане на коланите, разходите по заеми на страната скочиха отново.

Правителството бе принудено да плати доходност от 5,1%, което е над два пъти повече спрямо месец по-рано. Доходността по десетгодишните облигации пък надмина 6,5%.

Новото правителство на Рим, ръководено от Марио Монти, също не облекчи ситуацията в Италия.

Белгийските и френските разходи по заеми също се повишиха. А тази седмица търгът на германските облигации се провали напълно.

Паниката, погълнала европейските банки, е не по-малко тревожна. Техните методи за финансиране на едро стават все по-малко, а междубанковият пазар е все по-стресиран, тъй като институциите не желаят да си отпускат заеми.

Фирмите изтеглят депозитите си от банките в периферните страни. Този панически бяг принуждава банките да продават активи и замразяват кредитирането.

Новата кредитна криза може да се окаже по-тежка и от онази, през която Старият континент премина след краха на "Лемън брадърс".

Всичко това в комбинация с най-тежките за всички времена строги ограничения и колапса на бизнеса и потребителското доверие ни навежда на мисълта, че еврозоната ще се изправи пред още по-ужасяваща рецесия през 2012.

Това ще доведе до омагьосан кръг, в който рецесията увеличава бюджетните дефицити, поглъща правителствените дългове и подхранва опозицията на реформите и мерките за съкращаване на разходите. Страховете от последствията пък ще принудят инвеститорите да бягат към изходите още по-бързо.

Изминалата финансова криза показа, че тази спирала може да бъде спряна единствено със смели действия, с които да се върне доверието на пазарите. Шумотевицата около прилагането на спасителния фонд на еврозоната, приет през октомври, не води никъде.

Лидерите на зоната станаха вещи в разговарянето за грандиозни дългосрочни планове за опазване на валутата – по-тесен фискален контрол, нови договори за напредване на политическата интеграция.

Но те нямат почти никакви идея за това как да спрат днешния свиреп пожар.

Германската канцлерка Ангела Меркел може да бъде безмилостно ефективна в политиката. Вземете предвид начина, по който тя помогна за изваждането от играта на Силвио Берлускони.

Кредитната криза обаче е трудна за манипулиране. Заедно с лидерите на останалите страни-кредиторки тя отказва да признае, че пазарите са изпаднали в паника.

Европейската централна банка (ЕЦБ) отхвърля идеята да служи като кредитор

на правителствата, които нямат други възможности и са на ръба. Страхът от създаване на морален риск, при който предлагането на помощ облекчава натиска върху държавите-длъжници да провеждат реформи, изглежда достатъчен, за да се спрат всички спасителни планове.

А това само засилва неспокойствието на инвеститорите за облигациите на еврозоната, дори и за германските и прави възможният крах на валутата още по-вероятен. Това не може да продължава още дълго.

Без съществени промени от страна на ЕЦБ и европейските лидери единната валута може да се разбие на парчета до седмици. Всяко едно събитие – от фалитите на големите банки до колапса на правителствата, може да забие ножа в сърцето на еврото.

През последната седмица на януари Италия ще трябва да рефинансира 30 млрд. евро облигации

Ако пазарите се отдръпнат и ЕЦБ продължи да гледа с безразличие, третият по големина в света суверенен кредитополучател може да фалира.

Може ли да се направи нещо, за да се избегне катастрофата? Отговорът е: Все още да, но мащабът на необходимите мерки расте с всеки изминал момент. Единствената институция, която може да ни осигури глътка въздух, е ЕЦБ.

В качеството си на кредитор от последна инстанция тя трябва да полага повече усилия, за да пази банките, като предлага неограничена ликвидност за по-дълги периоди от време.

Дори ако ЕЦБ откаже това на правителствата, според "Икономист", мащабното купуване на облигации със сигурност би било оправдано от политиката на ЕЦБ, която има свое странно тълкувание за централно банкерство.

Това е така, защото е необходима много по-свободна валутна политика, за да се отблъснат рецесията и дефлацията в еврозоната. Ако ЕЦБ ще следва политиката си на стабилност на цените, тя не трябва да им позволява да падат.

Това значи намаляване на краткосрочните лихвени проценти и преминаване към мащабно "количествено облекчаване" (купуване на държавни облигации). А след като условията в периферните икономики се затегнаха, ЕЦБ ще трябва да купува облигациите им несъразмерно.

Мащабното валутно разхлабване би трябвало да смекчи рецесията и да ни спечели време. За възстановяване на доверието и връщане на инвеститорите обаче се нуждаем от нещо повече от подкрепата на ЕЦБ, преструктурирането на гръцкия дълг и реформирането на Италия и Испания.

Нуждаем се от инструмент, в който инвеститорите да повярват отново. Но това изисква политическо пазарене – финансовата подкрепа, от която периферните държави се нуждаят, в замяна на промените, които Германия и останалите поискаха.

За този инструмент е необходима солидарна отговорност за правителствените дългове. Предложението за неограничен брой еврооблигации бе отхвърлено от Меркел, а и те вероятно нямаше да бъдат одобрени от германския конституционен съд.

Има обаче място за компромиси, както тази седмица намекна Европейската комисия. Една от обещаващите идеи на германския Съвет на икономическите експерти предвижда уеднаквяване на всички дългове в еврозоната над 60% от БВП на дадената страна.

Но Берлин, който все още капризничи за превръщането на валутния съюз в трансферен, където винаги ще трябва да подкрепя по-слабите членки, отхвърли идеята. Това поведение трябва да се промени или еврото ще престане да съществува.

Опасенията от морален риск вече се смекчиха, след като правителствата на всички периферни страни са ангажираха да се променят и затегнат коланите.

Г-жа Меркел и ЕЦБ не могат да продължават да заплашват крехките икономики с изпъждане от еврото и да уверяват пазарите с неподплатени думи, че валутата ще бъде спасена.

Ако скоро не предприеме мерки, германската канцлерка ще разбере, че вече някой друг е взел решение вместо нея.