В световната история е имало стотици валутни съюзи. И нито един не е имал дълъг живот. Нека еврозоната си припомни това и нека осъзнае, че рано или късно и тя ще се разпадне.
Какво ще стане, ако наистина се стигне дотам -
на този въпрос отговаря в анализ германската информационна агенция ДПА.
Гърция вече е напускала един валутен съюз - през 1908 г. Тогава Франция, Италия, Белгия и Швейцария я изхвърлиха от Латинския валутен съюз.
Валутните съюзи така или иначе нямат вечен живот. Само за периода 1948-1997 г. е имало 130 случаи на разпаднали се валутни съюзи. Сега пред тази заплаха е изправена и еврозоната. Колкото и да не ни се нрави тази мисъл, не бива да я изхвърляме от главата си - така както не се отказваме от резервната гума с надеждата, че няма да ни потрябва.
Само че как става връщането към националната парична единица?
Всяко едно излизане от валутен съюз създава проблеми на три нива: логистични, икономически и политически.
Нека се спрем на логистичните проблеми, за които се говори, че са направо кошмарни: фирмените баланси трябва да бъдат пренаписани, пенсиите, застраховките и заплатите - преизчислени. Да не говорим за цените по магазините и кредитите.
Проблематични са и дълговете на фирмите - особено, ако кредитите са взимани в чужбина. Освен това смяната на валутата трябва да стане светкавично, защото най-голямата опасност при въвеждането на нова валута е бягството на капитали навън.
Подобно изтичане на капитали би довело до срив на банковата система. Всъщност в Гърция това вече е факт.
Но с това проблемите не свършват: в преходната фаза от едната към другата валута банките и националните капиталови пазари трябва да бъдат затворени за известно време. В противен случай би се стигнало до шокиращ срив на обменния курс.
Освен това излизането от валутния съюз и очакваното обезценяване на новата валута има смисъл само в случай на регулиран държавен банкрут. Към това се прибавят и изключително големите разходи, произтичащи от смяната на една валута с друга.
Този сценарий показва много ясно, че една страна, която напуска валутния съюз, има нужда от солидна помощ - при това не само незабавна под формата на финансови инжекции. На съответната държава трябва да се даде възможност да се възползва от предимствата, които носи една слаба валута - като например нарасналата конкурентоспособност.
Без отговор остава въпросът
дали излизането на една държава от валутния съюз задължително води до ефект на доминото
Ясно е обаче, че тази опасност съществува. Ясно е също така, че държавите, които не "пасват" на валутния съюз, ще бъдат принудени да го напуснат. Рано или късно.
