Проблемите с приватизацията в Румъния

Големият проблем за приватизациите в Румъния е имиджът на румънската държава.

Това се посочва в анализ на агенция Ройтерс.

Държавният апарат в Румъния е лишен от гъвкавост, неефективен и непоказващ готовност да приеме неприятните "присъди" на пазарите и консултантите.

Правителството пък ще бъде принудено да намали исканите цени, за да спази програмата за продажба на активите, пише още агенцията.

След финализирането на споразумението с Международния валутен фонд за заем в размер на 20 млрд. евро правителството се ангажира в рамките на второто предпазно споразумение да продаде дялове в серия държавни компании с цел увеличаване на ефективността и намаляване на бюджетния дефицит.

Правителството не определи цел за приходите от приватизациите, а програмата беше забавена заради опасенията от загуба на работни места и от риска разпродажбата на "семейните ценности" да засегне имиджа на правителството преди общите избори през 2012 г., посочва агенцията.

Компании като групата за петрол и газ "Петром", операторът на електрически мрежи "Транселектрика" и операторът на газопроводната мрежа "Трансгаз" може да донесат добри печалби, отбелязва Ройтерс.

В случая на "Петром" например анализаторите определят целева цена три пъти по-висока от актуалната.

Въпреки това инвеститори, банкери и анализатори твърдят, че най-големият проблем е имиджът на румънската държава, която не показва гъвкавост, ефективност и готовност да приеме неприятните "присъди" на пазарите и консултантите.

Правителството се опита да продаде дял от "Петром" през юли, но моментът не можеше да бъде по-зле избран заради дълговата криза в Европа, която предизвика срив на борсовите котировки.

Румъния изостава след някои страни като Полша и Русия в продажбата на държавните активи, за да укрепи държавните финанси и привлече инвестиции и чужд опит в умиращите местни индустрии.

Дори и България, дълго критикувана за запазването на държавните активи, успя най-накрая да продаде миналия месец производителя на цигари "Булгартабак", посочва агенцията.

Държавният сектор е като воденичен камък на врата на държавните финанси със своите 1,2 милиона служители или близо една трета от общата работна сила, се посочва в материала.

Според МВФ компаниите, които са държавна собственост, дължат около 20 млрд. леи (6,4 милиарда долара), съответно 4% от брутния вътрешен продукт, което е сериозна пречка пред правителството в опита му да намали бюджетния дефицит до 3% през 2012 г. от 4,4%, колкото е целта за тази година.

Властите в Букурещ настояват, че приватизациите ще се състоят, но не са направили нито една продажба, която да докаже това нещо, и са получили само една оферта от страна на местните брокери този месец за консултации във връзка с продажбите на дял от "Транселектрика", отбелязва Ройтерс.

Председателят на Фондовата борса в Букурещ Валентин Йонеску призна миналата седмица, че има твърде малко време за финализирането на споразумение за продажбата на дял от "Трансгаз" тази година.

Той уточни, че ще има проблеми и при други транзакции.

Приватизациите на необявени на борсата компании като авиокомпанията "Таром" и компанията за товарен жп транспорт ЧеФеРе ще бъде още по-трудна, отбелязва агенцията.

Според банкерите правителството е могло да продаде участвието си в "Петром" (9,8 процента) за 1,9 млрд. леи, но е отказало продажба под 2,1 млрд. леи.

Акциите на "Петром" са спаднали с над 20% и е малко вероятно да достигнат същата цена, когато компанията бъде обявена отново за продажба през 2012 г.

"Урокът е, че трябва да се слушат съветите на консултантите", заяви Гжегож Кониечни, директор на Фонд "Собственост", който притежава 20% от Петром, след неуспешния опит за продажба.