Румъния даде да се разбере, че ще преговаря с Международния валутен Фонд (МВФ) за увеличаване на максималния допустим таван на бюджетния дефицит, а България обеща да ограничи изразходването на държавни средства, съобщи Ройтерс.
Това са двете най-нови държави в ЕС и последните, които усетиха, че е крайно време да вземат мерки заради намаляващите бюджетни приходи.
Действията на Букурещ и София съвпаднаха с неуспеха на Латвия да получи допълнителни средства от МВФ и с предупреждението, отправено от чешкия премиер Ян Фишер, че неговото правителство може да увеличи предвидения за следващата финансова година бюджетен дефицит.
Новият български финансов министър обяви, че ще намали бюджетните разходи с 1,5-2 млрд. лв., главно чрез намаление на разходите за администрацията и орязване на някои инфраструктурни проекти, за да изкара на нула бюджета догодина.
Той обаче добави, че новото правителство в София може да поиска от МВФ да направи ревизия на бюджетните съкращения, но до заем поне за момента няма да се стигне.
Заради по-силното намаление на приходите от данъци Румъния се готви да поиска от МВФ съгласие бюджетният дефицит да бъде увеличен до 5-5,5 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) - вместо предвидения в бюджетния закон дефицит от 4,6 на сто.
Румъния се нуждае от това, за да може да изпълни задълженията си, поети пред МВФ, при старта на спасителна програма за 20 млрд. долара, която частично се финансира със средства от Фонда.
Правителствата в почти всички европейски страни бяха принудени да очистят бюджетите си, изготвени преди да се разрази кризата, от излишни разходи, но за страните от Източна Европа това се оказа по-сериозен проблем в сравнение с по-развитите западни държави.
Основната причина за допълнителните трудности е, че страните от Източна Европа по принцип изглеждат по-малко надеждни в очите на инвеститорите, посочва Ройтерс.
Сходни мерки предприеха по-рано тази година Унгария и Латвия, тъй като и при тях предварителните разчети се оказаха далече от реалните показатели на изпълнението на бюджетите.
Докато западните държави смекчават ударите на кризата чрез пакети от стимули, страните членки на ЕС от Източна Европа разполагат с ограничени възможности. Тези страни се бореха с бюджетните си дефицити дори по време на положително икономическо развитие.
Сега рецесията и прогнозите за забавяне на икономическия растеж принуждават да се заемат със сериозни структурни проблеми, за които преди се надяваха, че просто ще успеят да надживеят.
Друг фактор е изискването за дефицит в размер най-много на 3 на сто от БВП за евентуално влизане в еврозоната, и сега вече изглежда, че предварително обявените дати за присъединяване през 2012-2014 г. може да бъдат отложени.
Полша и Чехия никак не искат да подкопаят икономическия си растеж и засега се въздържат от прекалено силно съкращаване на разходите или от увеличение на данъците, като едновременно с това се стремят да запазят контрола си върху вземането на заеми.
Трябва ли да продължим да късаме от плътта си, да бъдем още по-жестоки към себе си, или да подходим по-фриволно и да прекосим магическата линия от 170 млрд. крони дефицит, предвиден в бюджета, пита риторично чешкият премиер, посочва Ройтерс.
В Полша конституцията предвижда сериозни ограничения върху бюджетните разходи, ако дългът на държавата се увеличи над 55 на сто от БВП, се опитва да върже двата края с големи дивиденти от държавните предприятия и с планове да вземе малко над 5 млрд. долара от приватизация.
