Новите правила за рефинансиране на банките в Европа може да доведе до изтичане на капитали от източноевропейските страни.
Голяма част от банковия сектор на Източна Европа е във френски, австрийски и гръцки ръце.
Евентуална рекапитализация на банките в ЕС може да доведат до изтегляне на пари от регионалните филиали и това ще постави в опасност икономиките на тези страни, пише изданието "ИЮ Обзървър" (EU Observer).
"Не можем да приемем рекапитализация чрез изтегляне на пари, например от румънския пазар, за да се устои на кризите в еврозоната", заяви румънският президент Траян Бъсеску в неделя, след първата част от срещата на върха на ЕС, която ще продължи утре, за да определи условията за вливането на 100 млрд. евро пари в брой в най-затруднените банки в Европа.
Половината от банковия сектор в Румъния е собственост на изпаднали в затруднение австрийски и гръцки банки като "Ерсте", "Райфайзен", "Алфа Банк" и "Еврокредит".
Националната банка на Румъния призова чуждестранните филиали да увеличат капиталите си в Румъния, ако банките майки изпитват трудности у дома заради инвестициите си в Гърция.
Вчера австрийската банка "Ерсте", най-голямата банка в Румъния, съобщи, че ще регистрира чиста загуба от близо 1 млрд. евро тази година заради дълговата криза в еврозоната.
Унгария ще се опита да разшири регулацията на банковия си сектор, особено връзките между инвестициите и банковите операции на дребно, за да предотврати спасителната помощ от държавата за финансовите институции, заяви унгарският премиер Виктор Орбан.
Съседна България също е изправена пред тежки времена,
тъй като 30% от банките й се намират в гръцки ръце, пише "ИЮ Обзървър".
Експерти смятат, че идеята за рекапитализация на банките не трябва да пренебрегва клоновете в Източна Европа.
"Съгласни сме с посланието на румънския президент, че всяка рекапитализация трябва да е от полза за групата като цяло", заяви Йеромин Зетелмейер, заместник главен икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Заради преструктурирането на дълга гръцките банки "ще изискват значителна рекапитализация", като ЕБВР има два сценария.
Единият е този, при който всичко се развива добре и клоновете могат да продължат напред, без да бъдат отделяни от банките-майки, и друг, когато преструктурирането "не се осъществява идеално" и националните правителства на България, Румъния и Сърбия ще трябва да се намесят, за да подкрепят клоновете.
Зетелмейер казва, че правителствата от Източна Европа имат готови планове за всякакви непредвидени ситуации и че МВФ ще подкрепи подобни действия за подкрепа на финансовите институции.
Това обаче може да увеличи чуждестранния дълг на страните и да увеличи бюджетните им дефицити, които сега се опитват да държат под контрол.
