В проектобюджета за 2012 г. се запазва фискалната дисциплина и се залага дори по-малък от предвидения в Конвергентната програма дефицит от 1,3 процента.
Липсват обаче реформи в разходната част, както и план за действия при негативно развитие на глобалната икономика. Така икономисти оцениха проектобюджета за следващата година в коментар за БТА.
В основни линии в бюджет 2012 се запазва рамката от 2011 г.,
заяви Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии.
Доста по-високи приходи се очакват по линия на европейските фондове, има малко преразпределение в разходите - от сектор сигурност към сектор "човешки капитал" - здравеопазване, образование, наука, коментира Ганев.
Според него с макрорамката на бюджет 2012 г. Министерството на финансите се подготвя за сериозното плащане на външен дълг, което предстои в началото на 2013 г.
Мисля, че ще се пласира бенчмаркова емисия през 2012 г., за да се тества пазара и евентуално да се наберат средства за плащането през 2013 г., посочи икономистът.
Забелязва се понижаване на лихвите при емитиране на ДКЦ, но въпреки това МФ трябва да проучи как пазарът реагира, защото от една страна икономиката ни изглежда добре, от друга страна сме на Балканите, което е рискова зона за инвеститорите, заяви Георги Ганев.
Това е и причината според икономиста за заложеното в бюджета намаляване на границата на минималния фискален резерв до 3 млрд. лв. - ако емитирането на външен дълг не е изгодно, това да бъде другата възможност за разплащане.
Намаляването на минималния резерв според Ганев би могло и да се предвижда като
буфер при разгръщане на възможно най-черния сценарий за Европа,
за да има средства за поемане на неотложни разходи, докато се преразгледа бюджета.
В България не се проявяват позитивни резултати от политиката да има минимална работна заплата, а нейното предвиждано увеличаване допълнително ще доведе до трудности на пазара на труда, смята Георги Ганев.
Наличието на минималната работна заплата затруднява процеса на наемане на нискоквалифицирана и неопитна работна ръка - именно хората, които бихме искали да са по-активни на пазара на труда, каза икономистът.
Голяма част от тях биха работили и за по-малко от минималната работна заплата, но сега това им е забранено и те "лягат" на социалните помощи, коментира Ганев.
Той посочи още, че през 2009 г. пенсиите са се увеличили на два пъти с по 20%, а инфлацията оттогава е много по-малка и не е изяла това увеличение.
Длъжни сме да направим сметка дали парите, които ще отидат за увеличение на пенсии няма да са по-полезни в дългосрочен план другаде, коментира той.
Според Георги Ганев икономически растеж от 2,9 процента през следващата година е изпълним, макар че това не влияе пряко на бюджета. В бюджета са поставени буфери при неизпълнение на приходите и те са консервативното планиране на приходите; намаляването на фискалния резерв и перото за непредвидени и неотложни плащания, каза Ганев.
Той посочи, че се предвижда увеличение на приходите под 1 млрд. лв. за догодина при база 22 млрд. лв.,
което е "елементарно постижимо"
Реалното очакване на МФ е за много по-голямо увеличение на приходите, прогнозира той. В перото "непредвидени разходи" също за заложени няколкостотин милиона лева, посочи той.
Основният плюс на бюджет 2012 е, че той не изглежда толкова напрегнат както последните два бюджета, които бяха направени в условията на сериозна криза, коментира икономистът.
Планираният дефицит би могъл и да е по-малък, но е в границите на разумното. Разместванията в разходната част подсказват някакво желание за реформи.
Планираното потенциално намаление на фискалния резерв заедно с планираното увеличение на публичния дълг означава изтъняване на нетната дългова позиция на българската държава, което при драстични неблагоприятни промени в света не е желателно, но все пак това може да изглежда от днешната перспектива един разумен риск, обобщи Георги Ганев.
Позитивно в бюджет 2012 е че, целта за дефицита е дори по-амбициозна от заложеното в Конвергентната програма и в средносрочната фискална рамка - дефицит от 1,3 вместо 1,5 процента от БВП, коментира Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в "Индъстри Уоч".
Залага се относително слаб растеж на приходите,
а разходите по националния бюджет се замразяват на същото ниво, добави той. Остава неясно колко пари ще се усвоят от еврофондовете, но това няма влияние върху фискалната стабилност - ако се похарчат повече пари, ще има повече разходи, но те ще бъдат възстановени и обратно, посочи Богданов.
Друга добра новина според него е, че правителството отстоява поетия ангажимент да не повишава пенсиите и през 2012 г. , което е важно от гледна точка на стабилността.
Минусите са, че не се предвиждат реформи, които да повишат ефективността на публичния сектор, т.е. правим стабилност с ограничения и дисциплина, но без никаква промяна на начина, по който се управляват и харчат парите и оттам - никакво подобряване на ефективността, каза Богданов.
Няма и заложени никакви приходи от приватизация,
което означава или че правителството се отказва от приватизацията или не смята да отчете тези приходи, коментира икономистът.
Няма и ясно разписан "план Б" при негативно развитие на световната икономика, а оттам и в данъчните постъпления, посочи Богданов.
Според него трябва отсега да е ясно откъде ще се орежат половин, един или два млрд. лева от разходите, ако нещата не се развият така, както се планират. Това означава, че при негативен сценарий за глобалната икономика, ще трябва да се прави актуализация на бюджета, допълни Богданов.
Въпреки позитивния растеж през тази година имаме загуба на работни места, в това се корени и проблемът на стагниращите доходи - няма нови инвестиции и няма нови работни места и търсене на труд, което да повиши доходите, коментира Богданов.
Шансът да има растеж на приходите е да имаме
възстановяване на инвестиционната активност,
тогава ще имаме и по-високи приходи от данъци и повече работни места.
Другият шанс в краткосрочен план да се увеличат по-бързо приходите е да има нов тласък на глобалната инфлация, което ще увеличи приходите от ДДС в бюджета, но в крайна сметка няма да е добро за българската икономика и граждани, добави той.
Като бюджет, който залага на статуквото и търси финансова стабилност, но и бюджет, с който не се предприемат никакви реформи особено в разходната част, определя икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика финансовата рамка за 2012 г.
Според него не се прави оптимизация на харчовете, нито пък по-добро разходване на средствата. При приходите има малко по-добра картина заради ниската инфлацията и заложения ръст на икономиката и заради повечето европейски средства, коментира той.
Правителството вече преполови мандата си, ако в първата и втората година не успя да наложи по-тежките реформи, то едва ли в края на мандата си ще започне да го прави, каза Петър Ганев.
Очевидно се цели да има по-малко драми около бюджета,
добави той. Според него въпреки кризата правителството е можело да предложи реформи, защото когато има малко пари е особено важно да се харчат ефективно.
В такъв момент можеше да се търси промяна в разходната част и то не само прехвърляне на средства от едно министерство в друго, а по-задълбочен преглед на всяка програма в различните министерства, посочи Ганев.
Според него тези от програмите, които не са ефективни, трябва да се закрият, а не да се отделя за тях финансов ресурс. Като пример за неефективни програми Ганев посочи програмата за стимулиране на предприемачеството в МИЕТ, програми за създаване на заетост в МТСП.
Съмнително е дали ще се случи планираният ръст от 2,9%, смята Ганев. Затова би могло да се подходи по-консервативно и бюджетът да бъде по-близо до балансирания, каза той.
Ако в Европа има нови трусове, приходите няма да бъдат изпълнени, категоричен е икономистът.
Според него има място за много по-голяма оптимизация - с около 10%, в сектора на сигурността. Сумата от 10 млн. лв., която се отнема от този сектор е едва 1% от бюджета му, каза той. Имаше драми и около бюджета на БАН, към момента измина повече от една година, но реформа там няма, коментира Ганев.
Най-големият плюс на бюджета е,
че средносрочно дефицитът се свива, има фискална стабилност, но най-големият минус е, че не виждаме мерки по разходната част, смята Ганев.
