Събитията от последниte месеци показват, че централните европейски институции се оказват неспособни да се справят с дълговата криза.
Това заяви вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков на публична лекция, която изнесе късно снощи в представителството на Европейската комисия в Берлин.
Ако Маастрихтските критерии се спазваха стриктно, то нямаше да се стигне до сегашната ситуация, коментира той.
Възможно решение на дълговите проблеми е фискалните правила да бъдат записани в националните законодателства.
Това ще направи националните парламенти естествен гарант за спазването на финансова дисциплина във всяка държава членка на ЕС, подчерта финансовият министър.
Той припомни, че България записа в закона за устройството на държавния си бюджет лимит за дефицита от 2% и за разпределение на разходите през бюджета до 40% от БВП. Тези правила са вече законово регламентирани и ще се съобразяваме с тях от 2012 г., допълни Дянков.
Той подчерта, че това няма да ограничи възможността за инвестиции и подпомагане на нуждаещи се сектори.
За целта българското правителство през последните две години инвестира активно в инфраструктура и регионално развитие, като разчита основно на средствата от еврофондовете.
От друга страна, има възможности за вътрешно преразпределение в рамките на бюджета, така че повече средства да бъдат вложени в сектори като образование, наука и култура за сметка на сектора на сигурността.
Истинската национална сигурност днес произтича от това да имаме повече образовани и компетентни хора, категоричен бе вицепремиерът.
България не е застрашена от дълговата криза, защото още през втората половина на 2009 г. предприе силни мерки за свиване на разходите си и успя да ограничи дефицита си без да прибягва до външни заеми.
Въпреки че все още страната ни има незавидната позиция на най-бедна държава-членка на ЕС, предприетите мерки ни предпазват от рисковете, чиито резултати наблюдаваме днес в Гърция и други държави от Южна Европа.
Финансовата инжекция, с която МВФ подпомогна Гърция преди две години, не даде резултат, защото даването на пари без насрещни реформи задълбочава проблема, а не го решава, коментира още Симеон Дянков.
Той изрази надежда, че през следващите дни ще бъде взето смислено решение за Гърция, а частният сектор трябва да изиграе по-голяма роля при преструктурирането на гръцкия дълг.
Ако на срещата на върха в Брюксел на 23 октомври не бъде даден категоричен отговор на проблемите, борсовите спекуланти ще се възползват, смята финансовият министър.
На фона на изказванията на финансовия министър високопоставени източници, близки до германското правителство, твърдят, че
на срещата на върха в неделя няма да бъде обявено споразумение за отговор на дълговата криза
По всяка вероятност европейските лидери няма да вземат решение по механизма на Европейския фонд за финансова стабилност, съобщи АФП.
"Все още няма споразумение в Европа по този въпрос" към днешна дата, допълва източникът на на агенцията, отбелязвайки, че темата няма да бъде приключена в неделя.
Германски медии писаха по-рано в електронните си издания, че има слухове за анулиране на срещата.
Еврозоната вероятно ще обяви в неделя на срещата си на високо равнище принципни решения за отговора на дълговата криза, но не и окончателно споразумение, защото редица "технически" елементи остават за доуточняване, съобщи високопоставен дипломат в Брюксел на фона на засилващите се разногласия между столиците.
"Целта е да има политически и оперативни решения", допълни същият неназован източник от Брюксел, охлаждайки очакванията.
"Няма да се изненадам, ако някои технически елементи останат след това за практическо доизясняване", допълва той.
Срещата на европейските лидери първоначално беше насрочена за 17-18 октомври, но бе отложена със седмица, заради проблемите с изработване на обща стратегия.
