Е вропейската централна банка повиши лихвените проценти за първи път от почти три години и стана първата голяма централна банка в развитите икономики, предприела такава стъпка в отговор на инфлационния натиск, породен от войната с Иран, пише "Уолстрийт джърнъл".
ЕЦБ увеличи основния си лихвен процент до 2,25% от 2%, ход, който беше широко очакван от пазарите, но същевременно подчертава трудностите, пред които са изправени водещите икономики заради скока на енергийните цени, предизвикан от продължителното затваряне на Ормузкия проток. Инвеститорите залагат, че централната банка ще повиши лихвите поне още веднъж до края на годината.
Решението прави ЕЦБ първата голяма централна банка, която затяга паричната политика в отговор на поскъпването на енергията, довело до ускоряване на инфлацията над 3% в еврозоната. Очаква се Федералният резерв на САЩ да запази лихвите без промяна на следващото си заседание, първото под ръководството на председателя Кевин Уорш, който е изправен между желанието на президента Доналд Тръмп за ниски лихви и нарастващия инфлационен натиск. Предвижда се и Английската централна банка да остави лихвените проценти непроменени през следващата седмица.
Войната с Иран промени драматично перспективите пред централните банки по света. Преди конфликта инвеститорите очакваха много от тях, включително Федералния резерв, да продължат да намаляват лихвите през тази година. Повечето икономисти смятаха, че ЕЦБ ще запази нивата им без промяна и през 2026 г.
Завръщането на инфлацията сложи край на надеждите за допълнително облекчаване на паричната политика и постави централните банкери пред трудната задача да балансират между противоположни рискове за икономиката. Ако изчакат прекалено дълго с повишаването на лихвите, по-високите енергийни цени могат да се пренесат и върху останалите сектори на икономиката. Ако действат твърде бързо, рискуват да задълбочат икономическото забавяне. Несигурността около продължителността на конфликта допълнително затруднява прогнозите за развитието на икономиката.
Европейската икономика понесе по-силен удар от последиците на войната в Близкия изток в сравнение със Съединените щати, които се възползват както от бума на инвестициите в изкуствен интелект, така и от рязкото увеличение на енергийния износ.
Въпреки това ЕЦБ предприе действия по-бързо от своите партньори, тъй като разполага с повече пространство за маневри. Лихвените проценти в еврозоната са с близо 1,5 процентни пункта по-ниски от тези в САЩ. Преди избухването на конфликта основната лихва на ЕЦБ вече се намираше на ниво, което икономистите определят като неутрално за икономиката, нито стимулиращо, нито ограничаващо растежа.
„Сред всички големи централни банки ЕЦБ беше една от най-добре позиционираните да започне цикъл на повишаване на лихвите. Причината е, че паричната политика вече беше достигнала неутрално равнище“, казва Лора Купър, глобален инвестиционен стратег в управляващото дружество „Нувийн“.
Докато ЕЦБ оглавява реакцията сред развитите икономики, централните банки в развиващите се страни, включително Индонезия, също повишиха лихвените проценти, за да ограничат инфлацията и да намалят натиска върху националните валути. Централните банки на Австралия и Норвегия увеличиха лихвите още през май, а от Японската централна банка се очаква да направи същото през следващата седмица.
Икономистите разглеждат решението на ЕЦБ като своеобразна „застраховка“ срещу риска по-високите цени на суровините да доведат до ръст на заплатите и на цените на други стоки, а не като начало на агресивен цикъл на затягане на паричната политика.
„Целта е да се даде увереност на домакинствата и бизнеса, че няма да станем свидетели на повторение на инфлационния шок от 2022 г.“, казва Томаш Виеладек, главен стратег за европейската макроикономика в „Т. Роу Прайс“.
През 2022 г. централните банки бяха критикувани, че реагираха твърде бавно на ускоряващото се поскъпване, което позволи инфлацията да се вкорени и наложи впоследствие рязко повишаване на лихвените проценти.
Този път икономистите оценяват риска от широкообхватен инфлационен скок като по-малък. Макар инфлацията отново да е над целевото равнище от 2%, икономиката е в по-слаба позиция спрямо 2022 г. Тогава активността беше подкрепяна от силното търсене след пандемията и от мащабните държавни стимули. Освен това поскъпването на природния газ след руската инвазия в Украйна беше значително по-сериозно.
Еврозоната вече е изправена пред риск от стагнация. Икономиката се сви с 0,2% през първото тримесечие на годината, въпреки че данните бяха силно повлияни от рязкото забавяне в Ирландия, чиято икономика често показва по-големи колебания заради ролята ѝ като център за американски мултинационални компании. Последните проучвания показват, че бизнес активността отслабва, тъй като по-високите цени на горивата намаляват търсенето на стоки и услуги.
Виеладек очаква през следващите месеци фокусът на ЕЦБ постепенно да се измести от инфлацията към забавящия се икономически растеж. Според него централната банка може да повиши лихвите още веднъж през септември, след което да направи пауза.
„Ще бъде изключително трудно цикълът на повишаване на лихвите да продължи в среда, в която икономическият растеж е близо до нулата. До септември ще стане очевидно, че икономиката се е забавила значително“, смята той.
ЕЦБ вдигна рекордно лихвите, Лагард: Поемам вината
Преди да бъде обявено решението за повишение на лихвения процент, източници, цитирани от Reuters, прогнозираха, че ЕЦБ вероятно няма да се ангажира с нови повишения на този етап, но финансовите пазари очакват още две увеличения през следващата година, като следващото може да се случи още през септември.
Новите макроикономически прогнози на банката също вероятно ще дадат сигнал за допълнително затягане на политиката.
„Новите прогнози на експертите вероятно ще бъдат съвместими с три повишения, а председателят на ЕЦБ Кристин Лагард едва ли ще отхвърли това като неразумно“, коментира Грег Фузеси от JPMorgan. „Това ще придаде тон на заседанието, дори комуникацията по-скоро ще се насочи към следващ ход през септември“, допълни Фузеси.
- „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПОВИШЕНИЕ“, КОЕТО ПОДКРЕПЯ ОЧАКВАНИЯТА
Няколко анализатори определят очакваното решение като „застрахователно повишение“, предпазна мярка, която може да бъде отменена, ако ценовият натиск отслабне.
В подкрепа на подобен ход се очаква ЕЦБ да повиши и тримесечните си прогнози за инфлацията, като ги доближи до „неблагоприятния“ сценарий, публикуван през март, в който инфлацията достига пик от 4,2% през последното тримесечие на тази година, преди да се понижи рязко през 2027 г.
Потребители, компании и финансови инвеститори вече са ревизирали очакванията си за ценовата динамика, макар средносрочните прогнози да остават близо до целта на ЕЦБ и далеч от нивата след руската инвазия в Украйна.
„Две повишения тази година изглеждат минимален сценарий“, заяви Анатоли Аненков от Société Générale. „Пазарите вероятно ще започнат да калкулират следващото повишение още през юли, но според нас мнозинството от управителите ще предпочетат да изчакат повече данни и новите прогнози през септември.“
- ОПАСНОСТ ОТ ГРЕШКА В ПОЛИТИКАТА?
Не всички икономисти обаче са убедени в необходимостта от затягане. Някои предупреждават, че ЕЦБ рискува да затегне политиката в момент, когато икономиката вече понася сериозни щети от войната в Иран.
Холгер Шмидинг от Berenberg заяви, че ЕЦБ е „напът към политическа грешка“, предвид стагниращия трудов пазар и слабото потребителско търсене.
„На фона на продължаващото разрушаване на търсенето неизбежният временен скок в цените едва ли ще се превърне в продължителен инфлационен проблем, който да изисква по-високи лихви“, посочи той в анализ.
Предупреждение: Има опасност от увеличение на инфлацията през тази година
Анализ на Reuters върху стенограми от корпоративни разговори в еврозоната показва, че едва 40% от компаниите извън финансовия сектор са повишили цените или планират да го направят, приблизително наполовина спрямо дела по време на енергийния скок през 2022 г., предизвикан от войната в Украйна.
Ерик Дор, директор на икономическите изследвания във IESEG School of Management във Франция, посочва, че ЕЦБ надценява способността си да влияе върху очакванията на домакинствата и бизнеса, особено когато инфлацията е движена от цените на горивата, а не от вътрешното търсене.
Въпреки това централната банка затяга комуникацията си в подкрепа на по-строга политика. Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн, традиционно смятан за „гълъб“ в паричната политика, заяви, че шокът, свързан с Иран, може да има по-широк обхват от кризата в Украйна, тъй като засяга глобалните енергийни пазари, а не само Европа.
