Е вропейска централна банка (ЕЦБ) е почти сигурно, че ще повиши основните лихвени проценти в четвъртък с цел да предотврати по-нататъшно ускоряване на инфлацията, предизвикано от рязкото поскъпване на енергийните ресурси вследствие на войната в Иран, преди тези ефекти да се разпространят по-широко в икономиката на еврозоната, предава Reuters.
Очакваното и предварително комуникирано решение идва на фона на вече висока инфлация в 21-те държави от валутния съюз, която надхвърля 3% и значително превишава целта на ЕЦБ от 2%, както и на слабо икономическо развитие, комбинация, която разделя икономистите относно необходимостта от затягане на паричната политика.
Въпреки това, представители на ЕЦБ, част от които настояваха за действие още през април, се очаква да продължат с повишението, като целта е да се ограничат инфлационните очаквания и да се защити доверието в институцията след забавената реакция при инфлационния скок след пандемията през 2022 г.
„ЕЦБ трябва да повиши лихвите, за да защити доверието и да предотврати отдръпването на инфлационните очаквания, но все още оперира около неутрално ниво, а не преминава решително в рестриктивна територия“, заяви Аннализа Пиаца от MFS Investment Management.
ЕЦБ вдигна рекордно лихвите, Лагард: Поемам вината
Очакваното повишение в четвъртък би било първото от почти три години и би довело депозитната лихва на ЕЦБ до 2,25% спрямо сегашните 2,0%.
Източници, цитирани от Reuters, посочват, че ЕЦБ вероятно няма да се ангажира с нови повишения на този етап, но финансовите пазари очакват още две увеличения през следващата година, като следващото може да се случи още през септември.
Новите макроикономически прогнози на банката също вероятно ще дадат сигнал за допълнително затягане на политиката.
„Новите прогнози на експертите вероятно ще бъдат съвместими с три повишения, а председателят на ЕЦБ Кристин Лагард едва ли ще отхвърли това като неразумно“, коментира Грег Фузеси от JPMorgan. „Това ще придаде тон на заседанието, дори комуникацията по-скоро ще се насочи към следващ ход през септември“, допълни Фузеси.
- „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПОВИШЕНИЕ“, КОЕТО ПОДКРЕПЯ ОЧАКВАНИЯТА
Няколко анализатори определят очакваното решение като „застрахователно повишение“, предпазна мярка, която може да бъде отменена, ако ценовият натиск отслабне.
В подкрепа на подобен ход се очаква ЕЦБ да повиши и тримесечните си прогнози за инфлацията, като ги доближи до „неблагоприятния“ сценарий, публикуван през март, в който инфлацията достига пик от 4,2% през последното тримесечие на тази година, преди да се понижи рязко през 2027 г.
Потребители, компании и финансови инвеститори вече са ревизирали очакванията си за ценовата динамика, макар средносрочните прогнози да остават близо до целта на ЕЦБ и далеч от нивата след руската инвазия в Украйна.
„Две повишения тази година изглеждат минимален сценарий“, заяви Анатоли Аненков от Société Générale. „Пазарите вероятно ще започнат да калкулират следващото повишение още през юли, но според нас мнозинството от управителите ще предпочетат да изчакат повече данни и новите прогнози през септември.“
- ОПАСНОСТ ОТ ГРЕШКА В ПОЛИТИКАТА?
Не всички икономисти обаче са убедени в необходимостта от затягане. Някои предупреждават, че ЕЦБ рискува да затегне политиката в момент, когато икономиката вече понася сериозни щети от войната в Иран.
Холгер Шмидинг от Berenberg заяви, че ЕЦБ е „напът към политическа грешка“, предвид стагниращия трудов пазар и слабото потребителско търсене.
„На фона на продължаващото разрушаване на търсенето неизбежният временен скок в цените едва ли ще се превърне в продължителен инфлационен проблем, който да изисква по-високи лихви“, посочи той в анализ.
Предупреждение: Има опасност от увеличение на инфлацията през тази година
Анализ на Reuters върху стенограми от корпоративни разговори в еврозоната показва, че едва 40% от компаниите извън финансовия сектор са повишили цените или планират да го направят, приблизително наполовина спрямо дела по време на енергийния скок през 2022 г., предизвикан от войната в Украйна.
Ерик Дор, директор на икономическите изследвания във IESEG School of Management във Франция, посочва, че ЕЦБ надценява способността си да влияе върху очакванията на домакинствата и бизнеса, особено когато инфлацията е движена от цените на горивата, а не от вътрешното търсене.
Въпреки това централната банка затяга комуникацията си в подкрепа на по-строга политика. Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн, традиционно смятан за „гълъб“ в паричната политика, заяви, че шокът, свързан с Иран, може да има по-широк обхват от кризата в Украйна, тъй като засяга глобалните енергийни пазари, а не само Европа.
