Н ародното събрание окончателно одобри увеличаването на лимита за поемане на външен държавен дълг до 3,8 млрд. евро, въпреки острите критики на опозицията, че Министерството на финансите не е предоставило подробни разчети, които да обосноват необходимостта от толкова голям финансов ресурс.
Решението беше прието със 136 гласа „за“. Против гласуваха представители на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, „Възраждане“ и един депутат от „Прогресивна България“, а народните представители от ГЕРБ-СДС се въздържаха.
С приемането на текстовете се правят промени в удължителния закон за бюджета, които позволяват на държавата да поеме нов дълг за покриване на текущия бюджетен дефицит и за префинансиране на плащания по проекти от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Спорът около новото задлъжняване започна още в бюджетната комисия, която във вторник прие на второ четене възможността за поемане на дълга след извънредно заседание. Тогава представители на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Възраждане“ настояха Министерството на финансите да предостави подробни данни за очакваните приходи и разходи на държавата, както и аргументи защо е необходим именно лимит от 3,8 млрд. евро.
Лидерът на ПП Асен Василев заяви, че поисканите разчети не са били предоставени, а от ДБ настояха да стане ясно колко средства реално са необходими на държавата. От „Възраждане“ също поискаха финансова обосновка, като обвиниха управляващите, че укриват информация за състоянието на публичните финанси.
Въпреки възраженията, предложението на опозицията лимитът на дълга да бъде намален от 3,8 млрд. евро на 2,1 млрд. евро не получи необходимата подкрепа.
От Министерството на финансите защитиха необходимостта от новото финансиране. Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова посочи, че през следващите месеци държавата трябва да осигури значителни плащания по Плана за възстановяване и устойчивост, докато очакваните средства от Европейската комисия все още не са постъпили.
По данни на финансовото министерство през периода юни-август 2026 г. предстои пик на плащанията по НПВУ, като за пълното усвояване на средствата трябва да бъдат разплатени около 3,8 млрд. евро. Четвъртото плащане по Плана в размер на 1 млрд. евро се очаква в края на юли, а петото – в размер на 1,6 млрд. евро, до края на годината.
От ведомството предупреждават и за риск от забавяне или задържане на европейските средства заради неизпълнени реформи, както и за допълнителен натиск върху бюджета вследствие на усложнената международна обстановка и поскъпването на енергоносителите.
Според информацията, представена пред депутатите,
към края на май Министерството на финансите е разполагало с около 2 млрд. евро свободен ресурс извън средствата в Сребърния фонд, като тези средства трябва да обезпечават всички текущи държавни плащания – пенсии, трансфери към общините, разходи на администрацията и плащания по Плана за възстановяване.
Законът предвижда и увеличение на максималния лимит по средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари от 27 млрд. евро на 30,8 млрд. евро, което според вносителите ще даде възможност за по-гъвкаво финансиране и по-добри условия при набирането на необходимия ресурс.
До момента обаче Министерството на финансите не е публикувало детайлните разчети, поискани от опозицията, която продължава да поставя под въпрос необходимостта от поемането на дълг в пълния размер от 3,8 млрд. евро.
