България на фона на съседите

Трябва да започнем с това, че от една страна България стои сравнително стабилно в геополитически план, включително в контекста на тежката стопанска, но и политическа криза, разтърсваща Европа и голяма част от Западния свят.

Предимства на страната ни от тази гледна точка са относителната предсказуемост, финансовата дисциплина, ниският публичен дълг. Членствата във все още елитни клубове като ЕС и НАТО са от голямо значение.

В България няма сигнали за някакви сериозни противопоставяния и латентни конфликти в етнически и религиозен план - нещо, което не може да се каже за други страни в региона.

Същевременно имаме и много тежки проблеми, които може да окажат твърде негативно влияние и в геополитически план. Някои от тях: ниската раждаемост, миграционните процеси, негативните тенденции по отношение развитието на човешкия капитал.

Все пак, съпоставена със съседните държави и в чисто сравнителен план може да се каже, че България стои относително добре. Нека ги разгледаме една по една.

Турция е регионалната суперсила и през последното десетилетие изживява истински стопански бум. Тази година се очаква рязко охлаждане на икономиката й, но в сравнение с балканските и близкоизточните си съседи страната отбеляза завиден ръст през последните години.

Наред с това разполага с голямо и бързо растящо население. Турция е важен играч не само в регионален, но дори и в евразийски план, като през територията й минава и голяма част от транзита на природен газ и петрол. Икономиката й пък е сред петнадесетте най-големи в глобален мащаб, а въоръжените й сили превъзхождат тези на повечето съседни държави.

В дългосрочен план негативно влияние може да има напрежението с кюрдското малцинство, както и някои разломи в турското общество по линиите "светско - религиозно" и "военно - гражданско".

Дълго време основен съюзник на Запада по време на Студената война, през последното десетилетие Турция отчетливо води еманципирана външна политика. Тази геополитическа "пренастройка" дава основание за много коментари и анализи, но едно е сигурно - страната остава най-значим от стопанска и военна гледна точка субект в региона.

Много важно е обаче държава като САЩ да преосмисли дали да продължи да залага на Анкара като основен партньор в тази част на света. Подкрепата за енергийни проекти на турска територия за сметка например на газопреносна инфраструктура, ядрени мощности или нефтопроводи на териториите на съседни страни може да доведе до една твърде сериозна концентрация в Турция.

Последното потенциално ще се случи (а в някаква степен се случва и в момента) за сметка и на България (а също и на Гърция, да речем). Въпросът е до каква степен подобна концентрация няма да наруши определени баланси в региона и дали в дългосрочен план това няма да се окаже в ущърб и на западните партньори на България, за които се смята, че подкепят Анкара.

Гърция е друг случай. В момента тя преживява изключително тежка стопанска и политическа криза. Твърде е възможно за четиригодишен период икономиката на страната да се свие с около 20% с всички последици от такъв спад.

В интерес на истината тенденцията на спад ще продължи поне още година и ще бъде последвана от дълго и изключително болезнено възстановяване. Трябва да е ясно, че самото опрощаване на голяма част от дълговете не означава възстановяване на растежа на гръцката икономика.

Дълго време и тази държава беше основен фактор в южния фланг на НАТО и геополитическата обстановка по време на Студената война донесе много ползи на страната.

След промените от началото на 90-те значението й за Запада намаля в стратегически план, но Гърция успя да се възползва от членството си в Европейския съюз, както и от икономическата си експанзия, особено в района на Югоизточна Европа.

Въпреки тежките съвременни предизвикателства и влошения международен статус, страната продължава да следва основния си геополитически курс в различните аспекти и да отстоява адекватно своите позиции. Това важи и за основни енергийни проекти. Гърция е част от "Южен поток", който е реалистичен и с висока степен на осъществимост, за разлика от Бургас-Александруполис, в който Гърция също има участие.

Страната има и водеща роля в т.нар. Южен газов коридор, по който до Европа трябва да достигне синьо гориво от Каспийския басейно. Вече става ясно, че проектът ITGI (интерконектор Турция-Гърция-Италия) по-скоро няма бъдеще, но неговият конкурент TAP (Трансадриатически газопровод) също минава през гръцка територия (за да продължи през Южна Албания и Адриатика за Италия). Това означава, че Атина също ще има своето сериозно участие в голямата газова игра, която е с много важни геополитически проекции.

И един интересен момент. От инфраструктурна и стратегическа гледна точка трябва да се спомене, че вече Китай използва страната като един от входовете си към Европа чрез милиардни инвестиции в пристанището Пирея.

Ако погледнем голямата картина, ще видим, че въпреки изключително тежката криза и влошения имидж, Гърция продължава да удържа едни стабилни позиции в геополитически план и това трябва да бъде отчитано.

Ситуацията при Румъния е някак сходна. Икономически държавата продължава да е в тежко състояние, като дори трябва да се каже, че само между 2008 и 2011 г. суверенният дълг на страната се утрои (от 13% на 40% от БВП).

Все пак, въпреки сериозните стопански затруднения, Румъния е средно голяма за европейските мащаби страна с население от около 20 млн. души, с добре развит енергиен сектор, със стабилни позиции в международни структури.

Определени аспирации към Молдова със сигурност ще определят много от бъдещите ходове на Букурещ, но рисковете от конфликти на изток ще имат и отрезвяваща роля. Същевременно ще се държи и сметка за състоянието на унгарската общност в страната.

Скорошният случай с предявените към България териториални претенции е изключително сериозен и този прецедент трябва да държи правителствата ни в непрекъсната готовност за защита на националните интереси. Скорошните опити за обструкции от страна на Букурещ пред европейската интеграция на Белград също е важна индикация за някои обществено-политически нагласи в северната ни съседка.

В далеч по-тежко положение от стратегическа гледна точка е Сърбия. Преживяла тежко последните две десетилетия, страната редуцира значението си до сравнително малък регионален играч. Вече го няма и важният от геополитическа гледна точка излаз на Адриатическо море чрез Черна Гора.

Отпечатък върху външната политика на Белград ще подължат да имат косовският конфликт, някои неуредени отношения със съседни държави, но с конфликтен потенциал са заредени и Санджак, и Войводина.

В геополитически план Сърбия изглежда странно раздвоена между декларираните аспирации към членство в Европейския съюз и реверансите към Руската федерация. Ролята на Русия в страната изглежда се увеличава, включително чрез потенциално военно присъствие и засилване на позиции в енергетиката.

В обозрима перспектива Белград няма да бъде част от евроатлантическата интеграция, а е възможно и разпалване на стари конфликти, както и възникване на нови. В Западните Балкани има много потенциални горещи точки, активизирането на всяка от които ще окаже силно негативен ефект върху развитието на Сърбия.

Подялба на Косово изглежда нереалистичен вариант, защото това би отключило други горещи точки на полуострова. Да не забравяме също, че Белград е клиент на МВФ и точно в момента няма никакъв интерес от ескалиране на стари конфликти.

И накрая Македония - най-близката на България държава в народностен, езиков и културен план. Младата страна претърпя бурен преход, който включи и квази гражданска война преди десетилетие.

Икономическата ситуация е тежка, а надеждите за скорошно членство поне в НАТО бяха попарени. Много от старите зависимости на Скопие все още не са скъсани и това е основният фактор, който играе негативна роля за развитието на страната.

Без излизане от затворения кръг на тези стари зависимости Македония не може да очаква нищо добро. Само преформатиране на отношенията със съседите може да изведе младата република на качествено нов път. А като говорим за "пътища", до голяма степен именно Коридор №8 може да отведе Скопие в по-добра посока.

За съжаление, на този етап статуквото край Вардар успешно се пази от преторианците на стария ред и това със сигурност не е от полза за Македония. При всички случаи България трябва да е постоянен и гласовит адвокат за влизане на Македония в НАТО и ЕС, както и да оказва реален натиск за изграждане поне на така желаната железопътна линия през границата.

Възможни опции за засилване на сътрудничеството са и трети лъч на "Южен поток" (който да минава през Македония и Албания), както и активизиране по проекта АМБО.

Така или иначе, от стратегическа гледна точка Македония е в много тежка ситуация и едно от очевидните средства за преодоляването й е засилване на връзките с най-стабилния си към момента съсед. А това е България.

За самите нас, но този път отвъд сухите факти

С навлизането в XXI век все повече би следвало да си зададем въпроса накъде отиваме, по какъв исторически път сме поели и в какъв геополитически контекст се развиваме. На пръв поглед има много негативни фактори, какъвто е демографската криза. Много млади хора напускат България и планират живота си зад граница. Деиндустриализацията е факт. Икономиката на страната е сред най-неконкурентните в Европа. Всичко това води до някои песимистични изводи и допълнително създава катастрофични представи и светоусещане сред българското общество.

Истината е, че две десетилетия след началото на демократичните промени България далеч няма тези позиции и успехи, на които толкова се надявахме в началото на прехода.

От друга страна обаче има тенденции, които могат да дефинират едни нови и значително по-добри позиции за България след близо век на почти постоянно отстъпление.

Членствата в Европейския съюз и НАТО са безспорни успехи на крехката ни демокрация и в същото време дават важни геополитически предимства на страната ни. Именно поради тази причина трябва да се стремим към засилване на ролята ни и в двете организации.

Наред с това в момента има реални шансове за стратегическо използване на прословутото "благоприятно географско положение". През територията на България минават половината от 10-те трансевропейски транспортни коридора и приоритет номер едно за страната би трябвало да е изграждане на адекватна и цялостна инфраструктура по тези трасета.

Става дума не само за магистрали, но и за енергийна инфраструктура, железници, летища, пристанища и т.н.

Това е фундаментална предпоставка за привличане на стокови, капиталови и човешки потоци именно през територията на България (в конкуренция с редица други страни), което би довело до икономическо стабилизиране, а едновременно с това би дало и допълнителни гаранции за националната сигурност.

Липсата на адекватна инфраструктура е и причина територията ни често да бъде заобикаляна (включително от инвеститори), което пък означава огромни пропуснати ползи за страната и третостепенно геополитическо положение.

Същото в най-голяма степен важи за реализиране на няколко от големите енергийни проекти. Добре развит и диверсифициран енергиен сектор, транзитни такси от пренос на суровини и привличане на енергийни трасета, инфраструктурата по които контролираме, би трябвало да са стратегически императив за България.

Дори без да използваме банални термини като "енергиен център на Балканите" трябва да сме наясно, че страната ни е трети по големина износител на електроенергия в Европейския съюз (след Франция и Чехия).

Разбира се това не трябва да бъде разглеждано като някаква самоцел, но е факт, както е вярно и това, че покриваме един голям процент от енергийния дефицит в района на Югоизточна Европа. Както е факт, че някои от основните планирани трасета за пренос най-вече на газ (но и на петрол) в тази част на континента пресичат територията на България.

Нека не забравяме, че страната ни е консуматор на сигурност и наша основна цел би следвало да бъде увеличаване на тази сигурност и съответното засилване на позициите ни в регионален и по-широк мащаб.

А енергийният бранш има не само икономическо, но и определено геополитическо значение.

Всички тези фактори (членство в ключови наднационални организации и развитие на транспортни коридори и енергийни проекти) трябва да играе решаваща роля за укрепване на националната идея в един свят на непрекъснати, динамични и радикални промени. Необходимо е тези възможности да бъдат използвани целенасочено и за укрепване на България и националните ни позиции. От геополитическа гледна точка съвсем не сме без шансове, които чакат реализация.

Едно важно уточнение. Измерителите за силата на която и да е държава и национална общност винаги са били повече или по-малко константни през хилядолетията. Най-общо става дума за степен на стопанско развитие, за отбранителни способности, за количество и качества на човешкия капитал. От тази гледна точка е сравнително лесно да се определи върху какво трябва да се фокусира една държава, за да бъде по-сериозен фактор и да има по-благоприятни перспективи за развитие.

Същото важи и за България и това е част от голямата картина, която би следвало да вижда политическата ни "класа" отвъд баналния цикъл на четиригодишните управленски мандати.