- Метеорит е открит край Монтана в планинска местност и беше представен на Националния събор на златотърсачите и любителите на металдетектинга.
- Първоначалните анализи показват високо съдържание на никел, което е един от показателите за възможен извънземен произход на камъка.
- Находката предстои да бъде подробно изследвана, сертифицирана и вписана в официалните метеоритни бюлетини. Според специалисти подобни находки са изключително редки.
Намериха метеорит край Монтана. Той беше представен по време на Националния събор на златотърсачите и любителите на металдетектинг.
Извънземният камък е с впечатляващи размери. Намерен е в планинска местност около града. Използван е металотърсач “XP DEUS II”.
Подобни находки са изключителна рядкост, заяви за NOVA Кирил Стаменов от Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити. Той уточни, че предстои камъкът да бъде изследван, сертифициран и вписан в официалните бюлетини.
Първоначалните анализи сочат високо съдържание на никел, което е един от показателите за произход.
- Какво е метеорит?
Метеорит е твърдо тяло с извънземен произход, което е оцеляло след преминаването си през атмосферата и е достигнало повърхността на Земята или друго небесно тяло. Тези космически скали представляват фрагменти от астероиди, комети или дори от планети като Марс и Луната, изхвърлени в космоса след сблъсъци. Важно е да се прави разлика между три свързани термина:
- метеороид е тялото, докато се движи в междупланетното пространство; метеор (или „падаща звезда“) е светлинното явление, което се наблюдава, когато метеороид навлезе в атмосферата и започне да гори поради триенето с въздуха;
- метеорит е остатъкът от метеороида, който физически достига земната повърхност. Повечето метеорити произхождат от астероидния пояс, разположен между орбитите на Марс и Юпитер. Сблъсъци между астероиди изхвърлят отломки, някои от които в крайна сметка пресичат орбитата на Земята. Метеоритите се класифицират основно в три групи според техния състав.
Най-често срещани са каменните метеорити, които се състоят предимно от силикатни минерали. Втората група са железните метеорити, съставени главно от сплав на желязо и никел, които са много по-плътни от земните скали.
Третият и най-рядък тип са каменно-железните метеорити, които представляват смес от скален материал и метал. Метеоритите са от изключително научно значение, тъй като предоставят директни проби от други небесни тела, без да е необходима скъпа космическа мисия. Те са своеобразни „капсули на времето“, носещи информация за условията в ранната Слънчева система преди около 4,6 милиарда години. Анализът им помага на учените да разберат процесите на формиране на планетите, състава на астероидите и еволюцията на нашата слънчева система. Някои метеорити съдържат органични съединения, включително аминокиселини, което подхранва хипотези за това как основните градивни елементи на живота може да са достигнали до ранната Земя.
Всяка година хиляди малки метеорити падат на Земята, но повечето от тях са с размери на камъче и остават незабелязани, тъй като често падат в океани или отдалечени райони. По-големите сблъсъци са рядкост, но могат да имат значителни последици, като образуването на ударни кратери. Събитието в Челябинск, Русия, през 2013 г., когато голям метеор се взриви в атмосферата, е съвременен пример за потенциалната опасност, която представляват тези обекти.
