Б ългарските домакинства държат 56,4 млрд. евро в пасивни банкови спестявания, а ако тези средства бъдат инвестирани на капиталовите пазари, потенциалната годишна възвръщаемост би достигнала 4,4 млрд. евро.
Това показва анализът „Индекс за изтичането на богатството в Европа“ на финтех компанията Revolut, цитиран от БТА.
Според изчисленията инвестирането на тези средства в диверсифицирани капиталови пазари би могло да носи потенциално по 786 евро годишно на домакинство за всеки 10 000 евро спестявания.
Спестяванията в банките растат, но не забогатяваме
Инфлацията изяжда част от спестяванията
В анализа се посочва, че инфлацията намалява покупателната способност на домакинство с 10 000 евро спестявания с около 350 евро годишно.
Средният едногодишен лихвен процент по депозит в България е посочен на 1,20%, при средна инфлация от 3,50%.
Така дори при срочен депозит разликата между лихвата и инфлацията води до изчислена реална загуба от около 230 евро годишно за спестявания от 10 000 евро.
Според анализа това е и най-голямата разлика между депозитната лихва и средната инфлация сред страните в Европейския съюз.
Всеки четвърти няма традиционни спестявания
Данните стъпват и на потребителско проучване сред 1001 респонденти в България.
Близо 23% от анкетираните казват, че нямат никакви традиционни спестявания.
Сред тези, които спестяват, обаче има сериозно разминаване между реалната и възприеманата доходност на парите им.
Около 30% преценяват погрешно или надценяват възвръщаемостта на спестяванията си след отчитане на инфлацията. Други 18% не са наясно с влиянието ѝ или не могат да преценят ефекта.
Българите трупат спестявания, но заемите растат още по-бързо
Още 5,5% смятат, че спестяванията им растат по-бързо от инфлацията, а 6,5% вярват, че двата темпа са еднакви.
Повечето никога не са сменяли банка
Близо 73% от спестителите никога не са сменяли банката си, за да потърсят по-добра доходност.
Най-често посочваната причина е предпочитанието към една доверена банка, което важи за 28% от анкетираните.
Други 23% смятат, че разликите в лихвените проценти са прекалено малки, за да си струва смяната, а 15% признават, че не знаят къде да търсят по-добри условия.
Рискът и липсата на знания спират инвестирането
Над половината от анкетираните, 51%, използват повече от едно финансово приложение.
За половината от тях това също се превръща в пречка пред инвестирането. 33% казват, че нямат достатъчно ясен поглед върху това с каква сума могат да си позволят да инвестират, а 22% намират прехвърлянето на пари между различни платформи за прекалено неудобно.
Как се променя богатството на домакинствата у нас?
Като най-големи бариери пред инвестирането участниците посочват възприемания риск - 27%, и липсата на знания - 26%.
В същото време 51% заявяват, че биха били по-склонни да започнат да инвестират, ако могат да го направят с малки суми. За 35% е важна ясната информация за риска, а 21% посочват като стимул наличието на обучение в самото приложение.
Добави ни в предпочитани източници в Google
