Масларова обещава 14% скок на средната заплата, от КНСБ са скептични

С редната работна заплата тази година до момента е нараснала с 10% в сравнение с предходната, като се очаква до края на декември увеличението да стане 14,1%, обяви министърката на труда и социалната политика Емилия Масларова.

Тя представи отчета на своето ведомство за изминалата година от управлението на сегашното правителство.

Средното възнаграждение през миналата година отбеляза реален ръст от 4,4%, но нетният й размер - едва с 2,6%, контрират от КНСБ (KNSB-BG.org).

Според синдиката въпреки номиналното повишение на минималната работна заплата с 6,7% от 1 януари, само през 2005 г. натрупаната инфлация е била 6,5%, а за първите шест месеца на тази година тя е 2,9%.

По същия начин, вече като изконсумирано, можем да оценим увеличението на работните заплати в бюджетната сфера с 6% от 1 юли, каза лидерът на КНСБ д-р Желязко Христов.

От синдиката настояват за извънредни мерки по доходите, които да включват увеличение на минималната работна заплата на 180 лева от 1 октомври и увеличение на бюджетните заплати от тази дата. От синдиката припомниха тезата си, че минималното възнаграждение трябва да бъде обвързано с прага на бедност, като още от началото на 2007 г. да достигне 200 лева.

Отчетът на социалното министерство показва още, че пенсиите на 70% от възрастните са увеличени и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст е нараснала с 23,19%, което от КНСБ определят като положителна стъпка на правителството. От синдиката обаче смятат, че общата политика по доходите омаловажава мярката за диференцирано нарастване на пенсиите.

По думите на Масларова ведомството й е постигнало заложената цел за създаване на условия за разкриване на 240 хил. работни места и намаляване на безработицата под 10% до края на мандата.

През юли равнището на безработица е достигнало 8,96%, което е най-ниското от 1991 г., отбеляза министърката. За периода януари-юни то е 10,5%.

България вече се движи в граници съизмерими със страните от ЕС, се коментира в отчета на министерството (MLSP.government.bg).

През тази година коефициентът на икономическа активност нараства с 1,6 процентни пункта и достига 61,5%. Коефициентът на заетост е 55,5% и е с 2,5 процентни пункта по-висок в сравнение със същия период на 2005-а.
За периода август м.г.- юни т.г. са обявени 168 хил. работни места, а в програми са включени 128 577 души.

В мерки за заетост и обучение са били обхванати 29 252, в обучение за придобиване на професионална квалификация - 21 471 заети и безработни.

За една година Инспекцията по труда е направила над 35 хил. проверки, като за полугодието са проверени 30 хил. предприятия, с 23% повече от същия период на миналата година.

Масларова подчерта, че сегашното правителство е първото, което ще обяви официална линия на бедността 152 лева.

Според КНСБ действителното равнище на безработицата в момента е между 18 и 20%, а не както отчита Агенцията по заетостта (АЗ) - под 10%. Експертите на синдиката смятат, че методиката на агенцията е сгрешена, работи се с неизменен брой на икономически активните българи и не се включват обезкуражените да се регистрират в бюрата по труда.

Увеличават се трайно безработните като брой и период на престой без трудова заетост. Ниското образование и липсата на квалификация са сериозен проблем на пазара на труда, отбелязват от КНСБ.

Продължава да преобладава търсенето на неквалифициран труд - относителният дял на заявените работни места без специалност през първите три месеца на годината е 84,3%, сочат разчетите. Регионалните различия на пазара на труда се запазват, като ниското заплащане не позволява териториална мобилност на работниците.

Д-р Христов отбеляза, че вече има доказани случаи на внос на работна ръка заради липса на подготвени хора в България. По думите му има дефицит на високообразовани специалисти в металургията, машиностроенето и строителството.

До 10 септември държавата, работодателите и синдикатите ще подпишат пакта за социално-икономическо развитие на страната, каза на представянето на отчета Масларова.

По този въпрос КНСБ предупредиха, че ако такава среща не се осъществи в обещания срок ще "стягат редиците".

Синдикатът настоява и за превръщане на договаряните минимални осигурителни прагове в минимални заплати по икономически дейности и категории персонал. Ако останат сегашните осигурителни прагове, продуцираме бедни бъдещи пенсионери, заяви д-р Христов.

Според КНСБ по-нататъшно намаляване на осигурителната тежест след 6% тази година ще доведе до по-нататъшно увеличение на дефицита на НОИ и неговото финансиране от данъци.

В същото време вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" (Podkrepa.org) Димитър Манолов твърди, че едва след 25 години ще достигнем нивото на живота си отпреди 1989-а.

"Заплатите на хората ще се повишат, но първо ще се повишат цените - смята той. - Ще се състои една планирана вътрешна инфлация в рамките на европейското икономическо пространство и ще растат фалшиво както цените, така и доходите. Но няма да се промени покупателната способност, просто ще са различни цифровите параметри."

Оценка между три и четири даде лидерът на КНСБ за работата на правителството. Това наистина е правителство на европейската интеграция, но не на икономическия растеж и социалната отговорност, коментира д-р Христов.

Най-диалогичен е министърът на транспорта Петър Мутафчиев, най-обиден от оценките ни е здравният министър Радослав Гайдарски, посочи лидерът на синдиката.

Добри са оценките за работата на министрите Меглена Кунева и Ивайло Калфин. Според Христов Министерството на финансите е втори център във властта, а министър Масларова е професионален човек, но по думите на лидера на КНСБ "без ресурси нещата не стават".