С тази стъпка двете най-многолюдни държави в света отхвърлят съмненията, че не приемат напълно оспорваната сделка, коментира АФП.
Преди крайния срок на 31 януари Китай, който е на първо място в света по количество вредни емисии, информира ООН за доброволни мерки, които смята да предприеме, за да ограничи въглеродния интензитет на икономиката си.
Страната обаче не се ангажира политически с това да бъде "асоциирана" със сделката, което направиха всички индустриални икономики.
В писмо от 9 март, публикувано в сайта на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, главният преговарящ от Пекин - Су Вей, съобщава, че секретариатът може да пристъпи към включването на Китай в списъка на държавите, които изцяло подкрепят Копенхагенското споразумение.
Индия също последва примера на над 100 държави, сред които икономики във възход като Индонезия, Бразилия, Южна Африка и Мексико.
Двете държави бяха последните големи икономики, които обявяват по-пълна подкрепа за документа.
Русия остава единственият голям източник на парникови газове, който още не се е произнесъл дали иска да бъде включен или не.
Главната преговаряща на ЕС по климатичните въпроси призова държавите членки да направят по-големи съкращения на емисиите, въпреки че сегашните обещания за 20-процентно намаление до 2020 г. не доведоха до сходни ангажименти от страна на Китай или САЩ, пише ДПА.
Европейският комисар по въпросите на климата Кони Хедегор заяви пред Европейския парламент в Страсбург, че Европейската комисия въпреки това ще представи пътна карта, която ще сочи как да се прилага на практика 30-процентно съкращаване на емисиите парникови газове от ЕС.
"Преди Европейския съвет през юни ще предоставим анализ как точно бихме могли да постигнем по разумен начин 30-процентната цел. Сигурна съм, че няма да е толкова трудно, колкото някои се опасяват", посочи тя.
На 15 март в Брюксел е насрочено заседание на министрите на околната среда.
Копенхагенското споразумение е с необвързващ характер
Представителите на САЩ, Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка излязоха със свой вариант на договорка след 11-часови дискусии на окъснялата среща за климата.
Лидерите на около 20 от най-влиятелните страни в света подкрепиха необвързващия пакт, но той срещна острата съпротива на някои от развиващите се икономики.
Копенхагенското споразумение отговаря на призива за ограничаване на глобалното затопляне в рамките на 2 градуса, без обаче да конкретизира как да бъде постигнато това и без елемент на задължителност.
То предвижда контрол над емисиите парникови газове, вкл. чрез отпускане на финансова помощ от богатите страни за бедните, за да им се помогне да приспособят икономиките си и да ги направят по-екологични.
Изпълнителният директор на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан защити в Йоханесбург идеята за създаване на "зелен фонд" в размер до 100 млрд. долара до 2020 г. за финансиране на програми за борба с климатичните промени.
Основните разногласия по време на тежките преговори в датската столица възникнаха именно между САЩ и Китай.
Докато американският президент призоваваше за прозрачност и контрол върху изпълняването на поставените цели, Китай силно се противопоставяше на международното наблюдение с аргумента, че би нарушило суверенитета му.
ЕС от своя страна обвини и САЩ, и Китай, че не правят достатъчно за съкращаване на вредните емисии.
Източник: АФП
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
