Все още не може да бъде постигнато споразумение на преговорите в Копенхаген за климатичните промени, тъй като възраженията на Китай са главен препъникамък, съобщи френският президент Никола Саркози.
"Дискусиите продължиха цяла нощ без прекъсване. Добрата новина е, че продължават, лошата е, че не стигнаха до решение. Има значително напрежение", добави Саркози, цитиран от АП.
По думите му, Китай категорично не желае да допусне международни наблюдатели да следят въглеродните му емисии и това е един от основните проблеми, блокиращи дискусиите.
Споразумението трябваше да бъде представено тази сутрин на лидерите (около 10 ч. българско време). Първоначално бе съобщено, че вече има проект за декларация, но се оказва, че споразумението още не е готово поради продължаващи спорове между развиващите се и развитите страни.
Около 30 държавни и правителствени глави възобновиха тази сутрин работата си при закрити врата.
През изминалата нощ работната група продължи опитите да постигне политическо споразумение, коeто да служи като увод към текста на самото споразумение, което ще бъде сключено под егидата на ООН.
От 3,00 ч. сутринта съветниците им поеха работата.
Групата включва представители на индустриалните държави - САЩ и европейски страни, на големите нововъзникващи пазарни икономики като Китай, Индия и Бразилия, а също и на развиващи се страни като Бангладеш, Лесото и Алжир.
Засега
лидерите на
преговарящите държави са се съгласили,
че увеличението на глобалните температури трябва да се ограничи до два градуса, съобщи Ройтерс.
Развитите страни поемат да отпуснат на развиващите се страни дългосрочно финансиране от нов фонд в размер на 100 млрд. долара годишно до 2020 г. за противодействие на климатичните промени плюс 10 млрд. долара през 2010-2012 г. за "бърз старт", се казва в проекта за декларация.
Освен това се отбелязва, че това политическо споразумение трябва да стане юридически обвързващ договор най-късно след шест месеца.
Подготвеният текст трябва да стане политическо въведение към споразумението, което се очаква да включва два текста, разработени на преговорите по две направления - Конвенцията на ООН за промените в климата и Протокола от Киото.
Текстът, който вероятно ще претърпи още промени, не говори за намаление на въглеродните емисии, посочва Ройтерс.
Мерките са недостатъчни
Ангажиментите за намаляване на емисиите парникови газове, поети до момента от държавите, предполагат все пак повишаване на температурите с 3 градуса по Целзий, твърдят експерти на ООН според Ройтерс.
Агенцията се позовава на служебна бележка за вътрешно ползване от 15 декември, която й била изпратена във връзка с климатичната конференция в Копенхаген.
Според индустриализираните страни глобалното затопляне трябва да бъде ограничено до 2 градуса по Целзий, за да бъдат избегнати най-пагубните последици от него.
Документът на Секретариата на ООН за климата обаче показва, че договорените вече усилия не са достатъчни.
Независимо от тях всяка година от оставащите до 2020 г. в атмосферата ще бъдат изхвърляни между 1,9 и 4,2 млрд. тона парникови газове и температурите може да се повишат с 3 градуса. Съответно са "възможни и необходими" нови мерки, заключават авторите на служебната бележка.
Междуправителствената експертна група на ООН за климатичните промени през 2007 г. препоръча до 2020 г. емисиите да бъдат намалени с 25 до 40 на сто спрямо равнището от 1990 г., което би дало възможност повишаването на температурите да се ограничи на 2 градуса.
Сегашният документ на ООН сочи, че минималното намаляване на емисиите трябва да бъде 30 на сто за периода 1990-2020 г. За по-сигурно е необходимо общите емисии на богатите държави да спаднат най-малко с 30 на сто спрямо нивото от 1990 г., твърдят авторите на бележката, цитирана от Ройтерс.
