Недоизкусурена сделка в Копенхаген

К�н �но снощи представителите на САЩ, Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка излязоха със свой вариант на споразумение след 11-часови дискусии на окъснялата среща за климата в Копенхаген (Cop15.dk).

Лидерите на около 20 от най-влиятелните страни в света подкрепиха необвързващата договорка, но тя срещна острата съпротива на някои от развиващите се икономики.

За да има истинска сделка, тя се нуждае от единодушната подкрепа на всички 193 нации. Засега тя остава "необвързващ документ", подкрепян предимно от авторите му.

Днес участниците приеха (без гласуване) заключителен документ, в който заявяват, че взимат под внимание въпросното споразумение. Така бе избягнат провал на срещата, която трябваше да приключи вчера в 18 ч. местно време, но дискусиите се проточиха до днес на обед. След безсънна нощ, изпълнена с остри дебати, делагатите тази сутрин все още се колебаеха.

Споразумението "в последната минута" бе определено като "разумно" от американския президент Барак Обама, който стана негов главен диригент.

"Копенхагенското споразумение" отговаря на призива за ограничаване на глобалното затопляне в рамките на 2 градуса, но не съдържа ясни цели за намаляване на парниковите емисии наполовина до 2050 г. и не обвързва юридически никоя от страните.

Предвижда се иначе всяка държава да представи списък с конкретни цели, които ще бъдат обект на международни консултации и анализи.

Механизмите за финансиране, предвидени в документа, може да бъдат задействани само в случай, че споразумението бъде прието официално от конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата.

Въпреки че им предлага финансиране, договорката бе отхвърлена от някои от малките членки на ООН поради провала й да обвърже развитите страни с всеобщо намаляване на вредните емисии и с конкретни действия за постигането на целта за възпиране на нарастващите температури.

"Това споразумение ще постави бедните в още по-лошо положение. Судан никога няма да подпише договор, който разрушава Африка", заяви суданецът Лумумба Станислаус Ди-Апинг, който на конференцията председателстваше групата на 77-те (блока на развиващите се страни). Той дори сравни ефекта му с този от Холокоста за евреите.

Против бяха и делегатите от Венецуела, Боливия и Куба.

Очаква се до обвързващо споразумение да се стигне следващата година, когато предстои  конференция за климата в Бон, а заключителната среща ще се проведе в края на 2010 г. в Мексико.

Въпреки че пръв обяви постигането на консенсус и го нарече "исторически пробив", Барак Обама същевременно призна, че само по себе си това споразумение е недостатъчно.

Това, за което се разбрахме днес, е много под нивото на очакванията, но запазва живи целите и амбициите ни, призна и председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу.

В същия дух френският президент Никола Саркози коментира, че текстът не е съвършен, но подписването му е жизненоважно, за да не бъдат изключени големи страни като Индия и Китай от общите усилия за борба с климатичните промени.

Сдържани бяха също реакциите на германския канцлер Ангела Меркел и на британския премиер Гордън Браун.

Поставихме началото и вярвам, че това, което трябва бързо да постигнем, е законово обвързващо решение, лаконичен бе Браун.

Меркел увери, че Европа ще се придържа към плана за намаляване на емисиите на въглероден диоксид с 20% до 2020 г. спрямо нивата от 1990 г., докато бъде подписано обвързващо споразумение.

Основните разногласия по време на тежките преговори възникнаха между САЩ и Китай. Докато американският президент призоваваше за прозрачност и контрол върху изпълняването на поставените цели, Китай силно се противопоставяше на международното наблюдение с аргумента, че би нарушило суверенитета му. ЕС от своя страна обвини и САЩ, и Китай, че не правят достатъчно за съкращаване на вредните емисии.

Останаха в сила определените по-рано ангажименти за намаляване на въглеродните емисии до 2020 г. САЩ се ангажираха със спад от 17% спрямо нивото от 2005 г., или с 3-4% спрямо това от 1990 г. ЕС обещаха с 20 на сто по-малко емисии спрямо 1990 г., Индия - с между 20 и 25% по-малко спрямо 2005 г., Япония - с 25% спрямо 1990 г.

Богатите страни се съгласиха също да определят количествено помощта, която ще отпускат на развиващите се икономики за намаляване на вредните емисии. Те си поставиха за цел да отпуснат 100 млрд. долара годишна помощ до 2020 г., за да подпомагат бедните държави.