Преговорите на международната конференция за климата (Cop15.dk) отново бяха блокирани само 48 часа преди финала, предаде Франс прес.
Към 18 часа местно време (17 часа по Гринуич) в сряда специалният представител на домакините на конференцията, датската министърка на климата и енергетиката Кони Хедегор продължаваше да води консултации по процедурни въпроси с 10 страни участнички във форума, твърдят дипломати.
Според тях всичко става зад кулисите.
Има подозрения, че
САЩ задкулисно се опитват да повлияят на процеса,
а европейците се крият зад гърба им, но в крайна сметка не са недоволни от това положение.
Бързо развиващите се страни, участващи на срещата, обвиниха по-рано Кони Хедегор, че подготвя споразумение, което не взима предвид резултатите от работата на работните групи на конференцията.
Те предупредиха, че подобна стъпка ще бъде неприемлива.
Датското председателство на конференцията я води към провал заради упорството си на всяка цена да съсредоточи преговорите върху нова база, отбеляза неназован високопоставен дипломат, цитиран от Франс прес.
Според швейцарския дипломат Жозе Ромеро на този етап не може да се очаква нещо друго от конференцията освен политическа декларация, в която да се казва, че работата по споразумение за климата ще продължи и занапред.
В петък няма да имаме кой знае какво за съобщаване,
прогнозира швейцарският експерт.
Индия определи случващото се в Копенхаген като истинска бъркотия.
Малката държава Тувалу пък сравни конференцията с потъващия Титаник.
Пред делегатите премиерът на Австралия Кевин Ръд предупреди без заобикалки, че всичко може да стане на конференцията от този момент до петък.
"Няма никакви гаранции за успех. Нека да бъдем ясни по този въпрос", заяви Ръд.
Британският премиер Гордън Браун подчерта на свой ред, че ще бъде много трудно да се стигне до споразумение.
Президентът на Венецуела Уго Чавес яростно атакува капитализма, който, според него, опустошава планетата.
Той припомни, че богатите страни са подпомогнали закъсалите банки в разгара на финансовата криза с астрономически големи суми.
По този начин те казаха на обикновените хора, че
ако климатът беше банка, то те вече щяха да са я спасили,
заяви Чавес, цитиран от Ройтерс.
"Мисля, че това е точно така. Ако климатът беше капиталистическа банка, но една от най-големите капиталистически банки, то богатите страни вече щяха да са я спасили", повтори Чавес.
В речта си президентът на Венецуела заяви, че над света властва имперска диктатура и че няма демокрация.
Разрушителният модел на капитализма изкоренява живота, подчерта Чавес.
"Трябва да консумираме по-малко и да раздаваме повече. Климатичните промени са със сигурност най-опустошителните екологични проблеми на последното столетие", заяви Чавес и припомни, че тези промени са донесли суши, урагани, наводнения, покачващи се нива на моретата, топлинни вълни и други подобни бедствия.
Пред делегатите от конференцията шведският министър на околната среда Андреас Карлгрен, който говори от името на шведското председателство на ЕС, прикани САЩ и Китай, най-големите източници на парникови емисии в света,
да завишат ангажиментите си за намаляване на тези емисии,
предаде Асошиейтед прес.
Светът се нуждае от повече и вярва, че вие можете да направите повече, каза той по адрес на САЩ и на Китай.
От вчера чак до ранни зори днес, при закрити врата, преговарящите в Копенхаген обсъждаха основните точки на споразумението от форума, без да успеят да дефинират нови цели за намаляване на парниковите емисии, нито пък за оказване на финансова помощ за бедните страни в усилията им да се преборят с последиците от климатичните промени, отбелязва АП.
В тези разговори американската делегация е възразила срещу предложения текст, защото той можело да задължи САЩ да намалят емисиите си на парникови газове, преди американският Конгрес да каже думата си по закона за борба с климатичните помени, който сега се обсъжда в него, отбелязва АП.
Обсъждането на този закон върви доста бавно в Конгреса, допълва агенцията.
По пасажи от закона споразумение между конгресмените се очаква да има не по-рано от идната пролет, добавя агенцията. А много други страни не искат да дават обещания за намаляване на парниковите си емисии, докато САЩ не поемат някакъв ангажимент, отбелязва АП.
Проектът на споразумение, който се обсъжда в Копенхаген при закрити врата, е фокусиран върху четири ключови точки, като разделението по тях е често пъти на богати и развиващи се страни.
Първият въпрос е за парниковите емисии
Богатите страни са под натиск да направят още по-амбициозни обещания за намаляване на парниковите си емисии, докато повечето нововъзникващи икономики, като Китай и Индия, са притискани да контролират покачването на ръста на техните парникови емисии.
Еколозите и бедните страни настояват, че богатите държави трябва да намалят парникови емисии с 40% до 2020 г. в сравнение с нивата им от 1990 г.
Така ще се избегнат сериозни вреди върху климата.
ЕС обеща да намали емисиите си до 2020 г. с 20% и дори обеща да ги намали с 30%, ако и други страни поемат сериозни ангажименти в тази насока.
САЩ обаче предлагат едва 3-4% намаление на парниковите си емисии.
Вторият въпрос е финансирането
Богатите страни обсъждат отпускането на пакет от 10 млрд. долара на година за период от три години, за да помогнат на развиващите се страни да се пригодят към климатичните промени и да се пренасочат към възобновяеми енергийни източници.
Развиващите се страни обаче искат обещания от богатите за по-дългосрочно финансиране.
Според експерти стотици милиарди долари ще бъдат необходими всяка година и развиващите се страни се опитват да си създадат стабилен източник на средства, като въвеждането на глобална такса върху емисиите, чиито източник е въздухоплаването.
Третият въпрос е контролът
САЩ и развитите страни искат механизъм на международна проверка дали обещанията за съкращаване на парниковите емисии се спазват от развиващите се страни.
Китай, Индия и други държави не приемат това и го смятат за намеса в техния суверенитет.
Четвъртият въпрос е самото юридическо споразумение
за борба с климата.
За Европа, Япония и други развити страни, нови, по-големи съкращения на парниковите емисии ще бъдат извършени под формата на удължаване на квотите, заложени в Протокола от Киото от 1997 г.
САЩ, които не са подписали Протокола, и които искат да останат извън него, вероятно ще бъдат включени в отделен договор с отделни квоти заедно с по-големите нововъзникващи икономики.
Такива нововъзникващи икономики като Индия и Китай обаче не искат да бъдат задължавани от никакво юридически обвързващо международно споразумение, за да изпълнят обещанията си за съкращаване на парниковите емисии.
Те предпочитат доброволно да набележат цели, които да изпълняват.
Същевременно стана ясно, че европейски лидери приканват някои африкански, азиатски и латиноамерикански страни
да се противопоставят на влиянието, което упражняват Китай и САЩ
върху разговорите за климата в Копенхаген, предаде Ройтерс
Китай не смята, че е възможно страните, участващи в конференцията в Копенхаген за климатичните промени да постигнат споразумение за действие до края на седмицата, когато форумът завършва, предаде Ройтерс.
Според анонимен източник, участващ в преговорите в Копенхаген, Китай е предложил участниците в конференцията да приключат форума с кратка политическа декларация.
