Ябълковите дръвчета най-издръжливи на студ - до минус 40 градуса

Зр ради настъпилото силно понижение на температурите в страната състоянието на посевите е разнообразно - то зависи от района, сорта и срока на сеитба.

В отделни райони съчетанието от минусовите градуси и липсата на снежна покривка може да доведе до измръзване при есенните посеви, предупредиха от дирекция "Растениевъдство" в Министерството на земеделието и храните.

Успешното зимуване на есенните посеви зависи от фенологичното им състояние в началото на зимата и тяхната закаленост, което зависи пряко от минималните стойности на зимните температури и наличието на трайна снежна покривка, обясняват ескпертите.

Според тях по време на презимуването най-уязвими ще бъдат посевите, засети след оптималните агротехнически срокове и тези със забавено развитие (поради недостиг на влага през есента) във фази "поникване" до "трети лист".

Не е изключено да има частични повреди и при братилите посеви.

Образувалата се в края на януари дебела снежна покривка в много райони на страната до голяма степен ще предпази есенниците от вредното въздействие на отрицателните температури, обобщават от министерството.

От ведомството обясниха, че характерна за житните култури е способността им да компенсират изоставането в развитието си, поради което като цяло е

твърде рано да се правят прогнози

Всяка година експертите от областните дирекции "Земеделие" на МЗХ провеждат обследвания на площите, заети със земеделски култури. Събраната информация дава възможност за изготвянето на предварителна оценка за моментното състояние на културите, съобразно настъпилите агроклиматични условия и фази на развитие.

Първоначални данни за състоянието на културите се очакват в края на март, когато приключва първия етап от обследването.

На въпроса на БТА има ли опасност от измръзвания на пшеницата и рапицата в масиви, които заради силния вятър са останали без снежна покривка - като Добрич и други райони, от МЗХ потвърдиха възможността от поражения.

Тези вреди могат да са в различна степен при ечемика, рапицата и пшеницата. Щетите върху тях от отрицателните температури обаче могат да бъдат отчетени едва след началото на вегетацията на културите.

При посевите с рапица, картината е по-различна

Тази култура е рискова за България по отношение на влагата по време на сеитбата и след нея, отбелязват специалистите. На отделни места в страната са отчетени непоникнали площи, заети с рапица.

Това се дължи основно на късното и неравномерно поникване на растенията вследствие на недостатъчните количества на валежите в страната през есента.

Рапицата има слаба зимоустойчивост, която зависи от сорта, фазата на развитие и закаляването на растенията. Растенията, непреминали закаляване (обикновено при късна сеитба или ненавременно поникване), получават повреди или загиват при температура до минус 6-8 градуса. Добре закалените растения пък издържат понижение на температурата и до минус 12-14 градуса.

При наличие на снежна покривка рапицата би могла да издържи и температура до минус 23-25 градуса.

Много от стопаните прибягнаха до разораване на площите в недобро състояние, но учените от Добруджанския земеделски институт в град Генерал Тошево съветват да не се избързва, тъй като рапицата има изразени компенсаторни възможности и при последващи благоприятни агроклиматични условия

би могла да навакса в развитието си

Друг е въпросът доколко това е икономически изгодно за производителите, коментираха от министерството.

Запитани каква част от площите са засети със селектирани сортове на Добруджанския земеделски институт и гаранция ли е това за адаптирането им, от ведомството посочиха, че по неокончателни данни през 2011 г. 57,4 на сто от площите са били заети с подобни сортове.

В България от пшеницата се засяват основно сортове българска селекция, като през последните години бяха изпитани и вписани в Официалната сортова листа и няколко европейски сорта, които са с високо качество, но с по-ниска студо- и зимоустойчивост. Тези са твърде рискови при подобни зимни условия.

Българските сортове пшеница са селекционирани и изпитвани

при нашите климатични условия, което гарантира успешното им развитие в зависимост от наличието на подходящи външни фактори, агротехника и др., обясниха от отдел "Растениевъдство".

Специалистите дадоха отговор и за състоянието на овощните дръвчета - ябълки, круши, сливи, вишни, праскови, кайсии и лози.

По думите им студоустойчивостта при различните овощни видове зависи от различни фактори - сорта, запасеността на тъканите с хранителни вещества, възрастта на дърветата, добива от предшестващата година, напояване, торене, както и продължителността на въздействие на ниските температури.

Костилковите овощни видове, каквито са праскови, кайсии, вишни, са чувствителни на ниски температури.

Зимните студове повреждат главно плодните пъпки,

по-слабо узрелите клончета и клонки. Повреди настъпват при температури под минус 22 градуса за праскови; за кайсиите - минус 25 градуса; за лозята - минус 15 градуса, минус 16 градуса - за десертните сортове, и до минус 18-19 градуса за винените сортове.

По-малко чувствителни на ниски температури са костилковите овощни видове (череши, сливи, вишни).

Плодните пъпки при черешите издържат до минус 24 градуса; сливите от минус 32 до минус 36 градуса; вишните - от минус 28 до минус 31 градуса.

От семковите овощни видове най-устойчиви на ниски температури са ябълките и крушите.

Ябълката издържа от минус 28 до минус 40 градуса, а крушата - до минус 25 градуса по време на дълбокия им покой.

Овощните видове (семкови, костилкови и орехоплодни) се намират в период на естествен дълбок покой.

Вижте 10-дневна прогноза за времето у нас и по света на Sinoptik.bg.