Евтим Евтимов: „Звездите са звезди, защото са високо“

„Под нас изплува звезден град
от синьото море на равнината,
душите ни вълнува с южен звън.
Под нас са моите улички познати.
Под нас е мойто детство.
Моя сън.“

Така описва родния си град Евтим Евтимов. Роден в Петрич на 28 октомври 1933 г., той остава един от най-големите поети на нашето съвремие.

Днес си спомняме за красивата му лирика, до която веднъж докоснеш ли се, никога не можеш да забравиш.

„Пада на дланта ми сива пепел
като първа есенна тъга.
Аз сега купувам само шепа.
Колко малко всичко е сега.

Шепа кестени. И нещо мило.
Шепа кестени. И тишина. 
Колко много в мен се е смалила
днес оная моя планина.“

Евтимов учи за педагог и работи като учител десет години. Но не спира да ни преподава чрез стиховете си уроци за живота, любовта, спомените от детството и патриотизма.

Обвързва житейския си път с писането и е верен другар на литературата до последния си дъх. Той е редактор в списанията „Пламък“ и „Родолюбие“, както и във вестник „Литературен фронт“. 

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Български език🖤✒🇧🇬 (@bulgarskiezikk) on Oct 13, 2018 at 7:03am PDT

Любовната му лирика има своята муза и тя се нарича Петя Йорданова.

След запознанството им, Евтимов написва едни от най-известните си и красиви стихове. Отражение на любовта на Евтимов може да намерим в тези редове:

„Докоснах аз твоите коси 
в един далечен влак на юг
и винаги ще бъдеш моя,
дори далеч да си оттук.“

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Иначе писано (@inachepisano) on Oct 28, 2017 at 8:30am PDT

Другото стихотворение, плод на тези чувства, е и едно от най-емблематичните на поета: „Обич за обич“:

„Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.“

Стиховете на Евтим Евтимов са не само красива поезия, част от тях се превръщат и в едни от най-обичаните български песни: 

„Високо” на ФСБ, „Грешница на любовта” на Лили Иванова, „Горчиво вино” на Веселин Маринов, „Обич за обич“, в изпълнение на Георги Христов, „Ако ти си отидеш за миг“, в изпълнение на „Импулс“.

И колко хубав завет ни оставя поетът, който си отиде от този свят на 8 юни 2016 г.: 

„Високо, високо, високо,
високо застани,
над завист и обида,
над дребните сплетни.

Високо, високо, високо,
над завист и обида.
Високо, високо, високо,
високо да те видя.“

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram