Т ази поразителна сателитна снимка заснема гигантски цъфтеж на фитопланктона, който изписва морето с пъстра колекция от вихри и ивици.
Блестящият цъфтеж, който се появява между ноември 2014 г. и март 2015 г. край източния бряг на провинция Чубут, Аржентина, се наблюдава в част от южната част на Атлантическия океан, известна като Патагонски шелфов пролом. Когато е направена тази снимка, пулсиращата маса от водорасли се е простирала на повече от 1 600 км в диаметър.
Патагонският шелфов пролом е едно от най-богатите на фитопланктон места в света. През пролетта и лятото в южното полукълбо комбинацията от вятърни прахове от континента, богати на желязо океански течения и нахлуването на студени води от морските дълбини осигуряват перфектната комбинация от хранителни вещества и условия за растеж и размножаване на фитопланктона, според Обсерваторията на Земята на НАСА.
Earth from space: Picturesque plankton paint peculiar patterns in Patagonia https://t.co/UtT7t1Adc4
— Live Science (@LiveScience) August 20, 2024
Според Обсерваторията на Земята въртеливите форми се дължат на спираловидните океански течения, известни като вихри, а по-плътните ивици водорасли вероятно са резултат от хоризонтално смесване, при което се сблъскват участъци от топла и студена вода.
На снимката са показани два основни вида фитопланктон. Коколитофорите, група водорасли, които се обграждат с бронирана обвивка от калциев карбонат, съставляват по-светлите аквамаринови вихри, докато по-тъмните зелени петна са смесица от диатомеи, динофлагелати и други видове, които са богати на фотосинтетичния пигмент хлорофил, според Обсерваторията на Земята.
Цъфтящите водорасли осигуряват достатъчно храна за изобилие от морски организми и помагат за премахването на големи количества въглероден диоксид от атмосферата чрез фотосинтеза. Тези екологични ползи обаче сега са застрашени от скрит страничен ефект на предизвиканото от човека изменение на климата - окисляването на океаните.
Проучване от 2018 г., публикувано в Journal of Marine Sciences, разкрива, че Патагонският шелф се вкислява по-бързо от останалата част на Южния Атлантически океан, тъй като абсорбира CO2 директно на повърхността. Повишената киселинност на морската вода в района може да повлияе на скоростта на растеж на фитопланктона и на усвояването на хранителни вещества, което вероятно ще намали размера на цъфтежа.
You can see plankton from space http://t.co/3omUJcmDYs #AThankYouWouldBeNice #WorldOceansDay pic.twitter.com/R89HOKIeY1
— BBC Earth (@BBCEarth) June 8, 2015
Според Австралийската академия на науките окисляването на океана може да бъде особено проблематично за коколитофорите, тъй като може да отслаби тяхната калциевокарбонатна броня.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
СПРИ!" />
