"Никой не иска да умира, но това е нещо естествено, биологически сме устроени за смъртта“. Това казва документалният режисьор Стивън Иистууд за BBC.
Неговият филм "Island“ разкрива в чистия му вид момента, в който душата напуска тялото като заснема последния дъх на четирима души с неизличима болест.
"Обществото ни, за което смятаме, че е доста развито, гледа на смъртта с презрение. Избягваме и отричаме съществуването на смъртта“, казва Стивън.
Влизайки в ролята на тих зрител, режисьорът посвещава една година, в която заснема четиримата си субекти първо в домовете им, а след това и до самия им край в хоспис в Южен Лондон.
"Нуждаем се от по-голяма осведоменост за смъртта, не мисля, че това е глупава идея“, казва Стивън.
Режисьорът често пропътува четиричасовия път до хосписа в Южна Англия, за да заснеме документалния филм. Запознава се с работата там, разговаря с медицинските сестри и казва, че този тип домове в Англия не са мрачни, стерилни места, в които не искаш да попадаш, напротив – "места пълни с живот“.
"Смъртта му беше продължителна, вдишваше последните си глътки въздух. Беше смирено и красиво. Той беше готов да умре“.
Разказа Алан, един от хората, които Стивън заснема. След срещите между двамата, Алан позволява на режисьора да заснеме последните му моменти приживе.
Когато е на 19 години Алан е войник в Северна Африка. Командирът му е застрелян по време на мисия и умира в ръцете му.
"Съзрях радост в очите му, докато си отиваше и разбрах, че това, което преживяваме тук не е всичко, има и нещо повече“, споделя Алан.
Стивън разказва за две култури, където приемат смъртта по коренно различен начин.
Латинска Америка и Мексико имат празник, наречен "Денят на мъртвите“.
Той се празнува в първите два дни на ноември. Това е ден, в който се възпоменават душите на починалите като се организират карнавални шествия в града и на специално украсените гробища. Близките на починалия се събират в заведения или дома му, за да го споменат.
В Мексико например по местен обичай се издигат възпоменателни олтари, покрити със свещи и захарни черепи, цветя – предимно жълтите мексикански тароси, любимите храни и напитки на покойните, както и дребни подаръци. На този ден хората се веселят, пируват и се събират на големи шумни групи, като по този начин споменават живота, а не смъртта на покойниците.
Други фестивали, посветени на смъртта
Най-известният е католическият Хелоуин
Хелоуин е фестивал, който се провежда на 31 октомври най-вече в англоговорящите страни. началото му идва от келтския езически ритуал Сауин и е един ден преди честването на католическия ден на Вси светии.
Древните келти посрещали своята Нова година Сауин в края на октомври.
От една страна келтите вярвали, че в тази нощ свършва старата и започва новата година. От друга за тях това било мистично време, в което духовете на мъртвите се връщали обратно на земята и търсели в кого да се вселят.
Ето защо древните келти се преобличали в страшни костюми и се събирали около големи огньове във въпросната нощ, така че да прогонят злите сили.
През XX век остатъците от тази традиция били силно комерсиализирани в САЩ и се превърнали в сегашния Хелоуин с маски, костюми, партита и сладки лакомства. Но все пак в основата на празника остава страхът от злите сили.
ВИЖТЕ УЖАСЯВАЩИ ИСТОРИИ ОТ ХЕЛОУИН, КОИТО СА ИСТИНА В ГАЛЕРИЯТА
Японският фестивал на смъртта
Фестивалът на мъртвите, наречен още Обон, се провежда през август. Японците вярват, че по това време починалите обитават нашия свят, затова много японци се връщат по родните си места, в опит за прекарат време с предците си. Други пък оставят храна пред дома си, за да нахранят гладните духове.
Танцуващите с мъртвите
В Центарлен Мадагаскар се празнува смъртта с ритуала Фамадихана. Покойниците се изваждат от гробовете, сменя се платното, с което са увити, пръскат ги с парфюм и шампанско, след това хващат ръцете им и танцуват с тях. После ги връщат обратно в гробовете.
Според местните поверия човек преминава в отвъдния свят, само когато тялото му се разложи напълно, а дотогава той трябва периодично да бъде “раздрусван”, общувайки с роднини и близки.
Гай Джатра
Празникът е известен и още и като Фестивал на кравите. Той е популярен в Непал и се провежда през август или септември. Семейства, които са загубили близък през последната година, водят крава по улиците, за да може с помощта на свещеното животно починалият да премине в отвъдното. Ако не може да се намери крава, вземат дете, което обличат като крава.
Погребенията в Гана
В Гана всяко погребение е празник. За мъртвите подготвят ковчег, който е със специалната форма и символи, които разказват живота на починалия. Наричат ковчезите съдове за притчи
А как е в България
У нас възпоменаваме душите на починалите си близки с 3 Задушници, като те се отбелязват винаги в събота – в деня, в който църквата е определила за ден на покойните.
Богослужението е с молитви за починалите. Службата е заупокойна, след което се прави обща панихида. Камбаната бие траурно, с отмерен удар. На тези дни близките на починалия посещават гроба, преливат го с вино, поставят цветя, палят свещи и кандила, прекадяват с тамян и след това носят жито както в църквата, така и на гробищата, раздават жито и храна, за да споменат близките си.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
