Н ито световният успех, нито многомилионните печалби гарантират психично здраве – дори холивудска звезда може да се окаже пациент на психиатър. Разгледахме историите на известни творци, за да разберем дали хората на изкуството наистина са по-податливи на психични проблеми, или това е просто част от медийния им образ.
- Катрин Зита-Джоунс: Когато депресията се окаже биполярно разстройство
Носителката на „Оскар“ разкри публично борбата си с биполярно разстройство от тип II през 2011 г. Малко преди това съпругът ѝ Майкъл Дъглас премина през лечение за рак на гърлото в четвърти стадий. Поради силния стрес актрисата потърси психиатрична помощ и прекара няколко дни в клиниката „Силвър Хил“ в Кънектикът.
При биполярното разстройство епизодите на депресия се редуват с хипомания – състояние на повишена активност и енергия. Зита-Джоунс споделя, че през тези периоди почти не е спала, поемала е множество задачи едновременно и е пренареждала мебели у дома до 5 сутринта. Сривът ѝ обаче е бил също толкова силен, колкото и подемът. По време на депресивните фази актрисата напълно е губила енергия, изпитвала е постоянна тревожност и е била неспособна да се справи с най-обикновените ежедневни задължения.
Актрисата признава, че редовните физически упражнения ѝ помагат да контролира резките промени в настроението. Тя се е отказала и от интернет, тъй като негативните публикации и коментари изострят тревожността ѝ.
През 2013 г. Зита-Джоунс отново потърси консултация с психиатър и премина кратък курс на лечение, който нейният представител нарече превантивна грижа. Актрисата продължава да се снима във филми и телевизионни продукции и не е съобщавала публично за последващи кризи или хоспитализации.
- Аманда Сейфрид: Страхът от тумор в мозъка, който се оказа обсесивно-компулсивно разстройство
Звездата от мюзикъла „Mamma Mia!“ споделя, че е била диагностицирана с ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство) едва 19-годишна, по време на снимките на сериала „Голяма любов“. Заболяването се изразява в обсесии (натрапчиви, често плашещи мисли) и компулсии (повтарящи се действия или ритуали за облекчаване на тревожността).
За Сейфрид една от основните прояви е била паническата тревожност за нейното здраве. Убедена, че има рак на мозъка, тя се подлага на ядрено-магнитен резонанс. Изследването не открива тумор и след разговор с актрисата неврологът я насочва към психиатър.
ОКР засяга и ежедневните ѝ решения у дома. Докато строи къща за гости в щата Ню Йорк, Сейфрид решава да се откаже напълно от газовата печка. Актрисата обяснява, че постоянно се е притеснявала, че гостите могат да оставят уредите включени и да предизвикат пожар. На въпрос дали това е свързано с диагнозата ѝ, Сейфрид потвърждава, че с възрастта е научила как да се справя по-лесно с разстройството, но продължава да приема терапията си ежедневно.
- Уинона Райдър: Обвинения в кражба и хипотезата за клептомания
Актрисата Уинона Райдър се озова в центъра на един от най-шумните скандали в Холивуд, след като бе арестувана за кражба в магазин в Бевърли Хилс. Охраната откри у нея дрехи и аксесоари за над 5500 долара, а по-късно съдът я призна за виновна. Според материалите по делото, преди ареста Райдър вече три пъти е привличала вниманието на служителите в същия обект за подобни прояви.
Психиатърът Маркъс Голдман, специалист по клептомания, коментира пред медиите, че поведението на Райдър напълно отговаря на профила на неговите пациенти. Той посочва, че откраднатите вещи нямат реална материална стойност за звезда от нейната величина, и не изключва възможността тя да краде заради клептомания.
Това разстройство се характеризира със силен, непреодолим импулс за кражба на предмети, които често дори не са необходими. Напрежението се покачва непосредствено преди акта, след което следва краткотрайно облекчение. Самата актриса обаче никога не е потвърждавала официално подобна диагноза.
- Защо творческите личности са по-склонни към психични разстройства
Мащабни научни проучвания показват явна съпоставимост между психичните разстройства и заниманията с изкуство. Шведски изследователи, анализирали данни на един милион души, установяват, че хората с биполярно разстройство значително по-често избират творчески професии.
В друго проучване са анализирани данните на 4,5 милиона жители на Швеция, като е съпоставено художественото образование с последващи хоспитализации. Резултатите показват, че хората с такова образование са почти два пъти по-склонни да развият шизофрения (OR = 1,90) и 1,6 пъти по-склонни да развият биполярно разстройство. Закономерността се запазва дори след отчитане на коефициента на интелигентност и други странични фактори.
Това обаче не означава, че креативността причинява психични заболявания. Проучванията показват статистическа зависимост, а не пряка причинно-следствена връзка. Твърдението, че самото заболяване прави човека по-талантлив, също е мит. Учените по-скоро посочват препокриване между генетичните дадености, моделите на мислене и темперамента. Някои черти, които са полезни за творческия процес, съвпадат с рисковите фактори за психични смущения. Заболяването не е предпоставка за талант, а талантът не гарантира диагноза.
