С еизмична промяна в селективния натиск, действащ върху хората, може да ни е довела до повратна точка в нашия еволюционен път. Според множество екипи от учени, човешката култура – технологиите, медицината и забележителните ни умения за съвместно разрешаване на проблеми – в момента може би оформя човешката еволюция повече от натиска на околната среда и ограниченията на нашите тела.
Това е така, защото решенията, които изобретяваме, за да улесним живота си – от централното отопление до контактните лещи – могат да решат биологични предизвикателства много по-бързо, отколкото еволюцията е способна, намалявайки натиска за генетична адаптация.
„Човешката еволюция изглежда превключва на друга предавка“, казва изследователят на културната еволюция Тим Уоринг от Университета в Мейн, съавтор на проучване по темата, публикувано през септември 2025 г., пише Science Alert.
Еволюцията – процесът, при който живите организми постепенно се променят чрез наследено генетично разнообразие – обикновено е бавна и се разгръща в продължение на много поколения. Тя стандартно се оформя от натиска на околната среда, който определя кои гени е по-вероятно да бъдат предадени на бъдещите поколения.
Добре известен пример при хората е свързан с маларията. В тропическите райони, където маларията е често срещана, гените за сърповидно-клетъчна анемия също се срещат по-често. Това е така, защото хората, които носят едно копие на този ген, получават защита срещу малария, което увеличава шансовете им да оцелеят и да предадат гена на децата си.
През цялата позната човешка история културата също е оказвала селективен натиск. Способността за усвояване на лактоза в зряла възраст вероятно се е появила в ранните скотовъдни култури.
„Когато учим полезни умения, институции или технологии един от друг, ние наследяваме адаптивни културни практики. След преглед на доказателствата установихме, че културата решава проблеми много по-бързо от генетичната еволюция. Това предполага, че нашият вид се намира в средата на голям еволюционен преход“, казва Уоринг.
В изолираната френско-канадска популация на Ил о Кудр (Île aux Coudres) възрастта, на която жените раждат първото си дете, е намаляла в рамките на 140 години – еволюционна промяна, отразена на генетично ниво. Хората все още еволюират и натискът на околната среда все още оформя голяма част от тази еволюция.
Но Уоринг и неговият съавтор, еволюционният еколог Закъри Ууд от Университета в Мейн, твърдят, че културата вече е станала доминиращият фактор, влияещ върху този селективен натиск. „Културната еволюция изяжда генетичната еволюция за закуска. Разликата е огромна“, казва Ууд.
Това не означава задължително, че културата произвежда нови генетични адаптации. В много случаи тя просто премахва натиска, който някога би съкратил продължителността на живота на индивида.
В минали епохи майките са можели да починат при раждане в случаите, когато бебето е твърде голямо за родилния канал; сега цезаровите сечения позволяват на тези майки да оцелеят и може би дори да имат още големи бебета в бъдеще. Днес съществуват лекове за болести като чумата, но пандемията, опустошила Европа през XIV в., е оставила отпечатък, който все още се забелязва в геномите на потомците на оцелелите.
Уоринг и Ууд разработиха проверима теория, според която, тъй като културата се развива много по-бързо от гените, тя би могла да движи постепенна промяна в начина, по който се оформят човешките черти. След това те създадоха количествени методи за измерване на това колко бързо може да се разгръща тази промяна.
Техните резултати показват, че този преход може вече да е в ход и дори да се ускорява. „Запитайте се следното: кое има по-голямо значение за личния ви живот – гените, с които сте родени, или държавата, в която живеете?“, казва Уоринг.
„Днес вашето благосъстояние се определя все по-малко от личната ви биология и все повече от културните системи, които ви заобикалят – вашата общност, вашата нация, вашите технологии. А значението на културата има тенденция да нараства в дългосрочен план, защото тя натрупва адаптивни решения по-бързо“, обяснява той.
Някои изследователи твърдят, че тази промяна може да има по-дълбоки последици. Ако технологиите продължат да предпазват хората от естествения подбор, това може да промени и начина, по който еволюцията функционира в дългосрочен план.
Според научен труд, публикуван през юни 2025 г. от международен екип, ръководен от микробиолога Артър Саниотис от Университета „Джихан“ в Ербил, Ирак, човечеството е постигнало такъв успех в намаляването на външния селективен натиск, че може би е отслабило собствената си еволюционна траектория.
Той и колегите му предполагат, че на човечеството може да са необходими различни медицински и технологични подобрения, за да компенсира това, което те наричат „вредни ефекти върху човешките фенотипове поради отслабения естествен подбор“.
С други думи, използвайки културата и технологиите за подобряване на живота си, ние може да сме създали обратна връзка, в която трябва да продължим да ги използваме, за да оцелеем. Това е противоречива идея, засягаща концепции, които напомнят за тревожната история на евгениката, и повдигаща трудни въпроси за това докъде трябва да стигнат хората в използването на технологиите за оформяне на собствената си биология. Решението обаче може изобщо да не се крие в технологиите.
„Културната организация прави групите по-кооперативни и ефективни. „Ако културното наследство продължи да доминира, съдбата ни като индивиди и бъдещето на нашия вид може все повече да зависят от силата и адаптивността на нашите общества“, обяснява Уоринг.
Научният труд на Уоринг и Ууд е публикуван в списание Bioscience.
Добави ни в предпочитани източници в Google
