П реди цели три десетилетия, когато Бил Клинтън навърши 50 години по време на успешната си кампания за преизбиране през 1996 г., той звучеше в есенно настроение, пише POLITICO.
„Имам повече вчерашни дни, отколкото утрешни“, казваше той често през тази година с тъга, която озадачаваше журналистите. Петдесетте обикновено са моментът, в който хората осъзнават, че вече не са съвсем млади, но това едва ли е възраст, която да оправдава усещането за старост. Перспективата на Клинтън обаче несъмнено го бе оставила с разбиране за крехкостта на живота. Той никога не е срещал биологичния си баща - пътуващ търговец, женил се пет пъти, който загива на 28 години в катастрофа, три месеца преди раждането на бъдещия президент.
Former President Bill Clinton turns 80 years old today. pic.twitter.com/bgNSrGaR6P
— Politics & Poll Tracker 📡 (@PollTracker2024) August 19, 2026
И все пак самият Клинтън се оказа сравнително издръжлив, особено за човек, претърпял сериозна сърдечна операция на 58-годишна възраст. Днес 42-ият президент навършва 80 години - най-накрая на възраст, която напълно оправдава по-задълбочен поглед назад към живота му.
Никой през 1996 г. не е обмислял възможността президентът 30 години по-късно да е човек, с два месеца по-възрастен от Клинтън - Доналд Тръмп, който по онова време бе известен предимно като магнат в недвижимите имоти. Малцина тогава са си представяли, че страната през 2026 г. ще се чувства толкова мрачна и лишена от обединяваща визия за бъдещето, а най-мощното политическо движение ще бъде насочено изрично към миналото.
Много от навиците, които днес пронизват американската политика - тези, които я правят безмилостна и изпълнена с ярост - присъстваха в зараждаща се форма още по време на президентството на Клинтън. Тогава тази политика, основана на презрение, се въртеше около спорове за неговия публичен и личен характер.
Това е спор без край, отчасти защото положителните и отрицателните елементи в характера на Клинтън сякаш произтичат от един и същ източник: силна нужда да печели, да има значение, да съблазнява и да се доказва пред света. Още през 1974 г. Клинтън вече има репутация на сексуален завоевател с порочните модели на безразсъдство и измама, които такъв начин на живот неизбежно изисква.
Въпреки това, годините след напускането на Овалния кабинет през 2001 г. потвърдиха, че има поне четири начина, по които Клинтън е надделял в големия спор за характера, съпътстващ целия му живот:
- Отговорност
Парадоксът на Клинтън е, че колкото и безразсъден да беше в личния си живот - чиято кулминация бе скандалът с Моника Люински и опитът за импийчмънт - той беше изключително отговорен в използването на властта си. Макар да се колебаеше при трудни избори, по важните теми рядко имаше разминаване между това, което смяташе за правилно решение, и това, което правеше. Той често бе готов да рискува политическия си интерес в името на обществения.
- Убеждаване
Докато днешната политика разчита на мобилизацията - изостряне на разделенията и внушаване, че опонентът е отвратителен - Клинтън използваше политиката на убеждаването. За него ефективните аргументи не парадират с морално превъзходство, а вдъхновяват хората да мислят по различен начин. Мобилизацията използва силата на презрението, докато убеждаването използва езика на уважението.
- Борбата за власт
Когато през 2004 г. Клинтън откри президентската си библиотека, той реагира остро на анализи, поставящи го на предпоследно място по „морален авторитет“. В библиотеката бе обособена секция за импийчмънта, наречена „Борбата за власт“, представяща скандала като опит на републиканците да отменят загубени избори. Събитията от последните години обърнаха историческия аргумент в негова полза: дребнави разследвания от 90-те години днес изглеждат незначителни на фона на съвременните политически и финансови скандали във Вашингтон.
- Упоритост
В края на мандата си, попитан защо Хилари е останала с него след секс скандалите, Клинтън с усмивка я нарече „лепенка“. В продължение на десетилетия двамата останаха женени и продължиха да се борят за каузите си през редица победи и поражения - качество, което също показва характер.
Днес публичните изяви на Бил Клинтън са по-редки и той изглежда по-крехък. На 80-ия му рожден ден обаче основният въпрос е по-малко за неговия характер, отколкото за самата страна: има ли път към бъдеще, в което повече хора вярват, че политиката може да извади наяве най-доброто и вдъхновяващото от националната идентичност.
