З апочва Светлата седмица, Светли понеделник е. По подобие на Страстната седмица и тази, следваща седмица, има свое название. Нарича се светла заради божествената светлина на Христовото Възкресение, а това определение носят и отделните ѝ дни.
Самият Великден като най-голям християнски празник се празнува три дни: неделя, понеделник и вторник.
В тези дни богослуженията са тържествени и дори имат едно и също съдържание. Така тройно се подчертава величиено на Възкресението.
Както подобава на голям празник, на християните се препоръчва да празнуват, т.е. тези дни да бъдат "празни" от делничните работи и грижи, за да почувстват същността на празника.
Християнските празници имат така нареченото попразненство - от един до няколко дни след празника, в които пак се припомня празничното събитие. При Великден този следпразничен период е цели 40 дни, до навечерието на Възнесение Христово. През всички тези дни християните се поздравяват с Христос воскресе! Отговорът е Воистину воскресе!
На 17 април почитаме и светия свещеномъченик Симеон, Ктезифонски епископ.
През ІV век сасанидският персийски цар Сапор (Шапур) II завзел редица източни византийски области и веднага се опитал да наложи зороастризма, езическа персийска религия. Затова срещу християните той предприел жестоко и кърваво гонение, продължило две десетилетия.
Епископът на град Ктезифон Симеон бил сред първите жертви, но общо хиляди християни били избити заради отказа им да се отрекат от вярата в Иисус Христос. Царят първо убеждавал Симеон да се отрече от Христос и да се поклони на слънцето, както правели езичниците в Персия.
Симеон решително отказал да изпълни волята на царя и затова бил осъден на смърт. Преди да го обезглавят пред очите му, посекли стотици християни, негови духовни чеда. Това станало в средата на ІV век.
