К олонията на остров Ил о Кошон е най-голямата от кралски пингвини в света и е открита през 60-те години на миналия век.
От два милиона кралски пингвина на острова през 80-те години на ХХ в., сред които 500 000 двойки, броят на екземплярите драстично е намалял, а двойките днес са едва 60 000.
Островът за последно е посетен от учени през 1982 г. Затова екип към Центъра за биологически изследвания "Шизе" използва сателитна информация от 2005 г., както и снимки от хеликоптер и сателити от 1982 и 1988 г., за да изчисли промените в колонията през последните години.
Новото проучване установява, че колонията е загубила 88 процента от популацията си
през последните години. Това се равнява на една трета от всички кралски пингвини на Земята.
За да измерят големината на колонията днес, учените изучават условията на острова и пресмятат средно колко пингвина живеят на него. Размножаващите се колонии от кралски пингвини обитават само сравнително равни площи без растителност с гъстота 1.6 до 2.2 пингвина на квадратен метър.
От 1980 г. насам растителността е превзела повечето от териториите за размножаване на пингвините. Това обаче не обяснява напълно колапса в колонията, защото другите колонии на съседни острови преминават през същите предизвикателства на природата, без да намаляват драстично броя си.
В ГАЛЕРИЯТА ВИЖТЕ 13 ЛЮБОПИТНИ ФАКТА ЗА ЖИВОТНИТЕ
Колонията от пингвини на остров Ил дьо ла Посесион например остава стабилна почти 60 години от 1960 г. насам, а колониите на архипелазите Принц Едуард и Кергелен дори са увеличили размерите си.
Това кара учените да смятат, че причината за колапса при колонията на остров Ил о Кошон е специфична, а не глобална.
Екипът, провел проучването, предлага четири вероятни теории:
Едната от тях е, че колебанията в температурата на повърхността на Индийския океан през 1997 г. е попречила на пингвините от остров Ил о Кошон да търсят храна, което се е отразило и на размножителните им способности. След неблагоприятните природни условия от 1997 г. пингвините са се възстановили, но учените смятат, че може би за пълното им възстановяване е нужно по-дълго време.
Друг отговор на въпроса, защо тази колония намалява размерите си толкова драстично е релокация.
Кралските пингвини са верни на родното си място и своята територия за размножаване, но изображенията от сателит от 2005 г. показват наличието на отделна колония близо до брега, която не е забелязвана преди това. Размерите ѝ обаче са твърде малки, за да обяснят колапса в най-голямата колония от кралски пингвини в света.
Учените смятат също, че други видове като диви котки и плъхове също могат да оказват негативно влияние върху популацията – директно или индиректно, чрез пренасянето на зарази и кърлежи.
Ако наистина става въпрос за болест, това би било прецедент, смята екипът. Кърлежите обаче не са нов враг на пингвините. Известен е бум на кърлежи от началото на 90-те години на ХХ на архипелага Принц Едуард, който обаче не е засегнал толкова голям процент от пингвините и колонията е успяла бързо да се възстанови.
Екипът отхвърля възможността причината за колапса в колонията на остров Ил о Кошон да е природно бедствие, защото информация за такова през последните години няма.
За последно учени стъпват на остров Ил о Кошон през 1982 г.
Затова информацията, с която научните среди днес разполагат, е изключително малко – единствено сателитни снимки и данни от преди 36 години.
„Въпреки че спадът е започнал поне преди 20 години, той продължава и причините за него може още да са налични“, пише екипът.
Учените смятат, че най-добрият начин да се разбере къде се корени проблемът е да се предприеме експедиция.
„Причината за драстичния спад в броя на пингвините в колонията на острова остава мистерия, която трябва да бъде разрешена“.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още интересни новини последвайте страницата ни в Instagram.
Четете още:
Защо пингвините се поклащат, когато ходят?
Пингвин пътува 8000 км, за да се срещне с приятел
