М ежду блясъка на златото и крехкостта на античното стъкло, българските археолози изпращат поредна година, в която земята решава да разкаже част от своите най-дълбоко пазени истории.
На 12 февруари 2026 г. Националният археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН) представи деветнадесетото издание на традиционната експозиция „Българска археология“. Изложбата не е просто суха равносметка за изминалия сезон, а мащабна панорама на българското минало, която разгръща пред публиката над 300 експоната от 31 обекта. Пътуването през времето започва от праисторическите селищни могили Провадия и Юнаците и стига до аристократичния блясък на Плиска, Търновград и Калиакра.
Един от абсолютните акценти, който привлича вниманието още в първите минути, е изключително рядък оцветен стъклен ритон, открит край варненското село Блъсково. Този „рог на изобилието“ излиза на бял свят по време на спасителни проучвания по трасето на нов газопровод.
Артефактът е открит на фрагменти в контекста на непознато досега селище, което прави неговото присъствие още по-загадъчно. Благодарение на прецизната работа на реставраторите, днес ритонът блести със своята полихромна украса – находка от световна величина, каквато до момента не е показвана в рамките на ежегодните прегледи на археологическата гилдия.
Историята оживява и чрез по-интимни, наситени с духовност предмети. В залите на музея могат да се видят две нежни керамични фигурки на птици, открити заедно в двоен гроб край село Блатино, както и уникален оловен сгъваем олтар от Трапезица. Подобни олтари са били притежание на високопоставени духовници и са служели за молитва по време на път, което подсказва за богатия религиозен и социален живот във втората българска столица.
Въпреки впечатляващите резултати, археологическият сезон на 2025 г. преминава под знака на сериозни предизвикателства. По време на официалното представяне директорът на НАИМ-БАН доц. д-р Христо Попов подчертава, че за четвърта поредна година държавата не реализира сесия за финансиране на редовните научни проучвания. Този административен вакуум прехвърля тежестта основно върху спасителната археология. Именно мащабните инфраструктурни проекти – газопроводите по поречието на Струма и в Източна Стара планина, железопътните трасета в Пловдивско и стратегическият път между Бургас и Велико Търново – се превръщат в основна сцена на откритията. Там, между багерите и чертежите, археолозите успяват да спасят ценности като златните накити от село Капитан Петко войвода и мечовете от некропола при село Палат.
Вълнуващият Хераклея Синтика: Градът на Херакъл се завръща
Докато едни находки изплуват при спасителни разкопки, други са плод на десетилетни усилия в знакови обекти като Хераклея Синтика. Античният град край Рупите, основан от Филип II Македонски под склона на изгаснал вулкан, продължава да поднася сензации. Екипът на проф. д-р Людмил Вагалински съобщава за откриването на торса на статуя на Херакъл – патронът и митичен родоначалник на града. Находката е част от мащабна скулптура над човешки ръст, чиито парчета излизат едно по едно от земните пластове на форума.
Археолозите попадат първо на фрагмент от бедрата, а малко по-късно и на дясната ръка на героя. Детайлите са толкова прецизни, че не оставят съмнение в самоличността на персонажа – пръстите са характерно свити около неговия неизменен атрибут, кривака. Проучванията се насочват към източния край на форума, където се предполага, че е бил разположен храм на божеството.
Историята на Хераклея Синтика е разказ за възход и апокалипсис. Разкритите пластове разказват за ужаса на земетресението от 388 г., когато река Струмещница залива града с над два метра глина. Но истинският сблъсък се случва в края на IV в., когато старата цивилизация и нейните божества отстъпват пред новата християнска религия. Археолозите откриват следи не само от природни бедствия, но и от целенасочени усилия да се изтрие спомена за миналото. Въпреки това, днес градът на македоните и римляните бавно възстановява стария си блясък, доказвайки, че 1600 години по-късно Херакъл все още има какво да ни каже.
Изложбата в НАИМ-БАН, в която участват 19 музея от цялата страна, демонстрира, че културното наследство на България е по-силно от бюджетните затруднения. Трудът на теренните проучватели и реставраторите успява да подреди пъзела на миналото, предлагайки на съвременния човек пряк досег с вечността.
Експозицията „Българска археология 2025“ е отворена за посетители в зала „Временни изложби“ на Националния археологически музей от 13 февруари до 7 юни 2026 г. Тя остава като символ на професионалния празник на археолозите – 14 февруари, и като напомняне, че всяка педя земя у нас крие потенциала да пренапише историята.
Хубавите неща се случват. Всеки ден. Тук, в България.
Вижте още позитивни новини от страната ТУК.
