М етод за датиране, базиран на космически лъчи, идентифицира открити в Западна Украйна каменни сечива като най-старото известно доказателство за човешка дейност в Европа - преди 1,4 милиона години, което показва, че континентът е заселен стотици хиляди години по-рано, отколкото се предполагаше, предаде Ройтерс.
Авторите на настоящото изследване съобщават, че каменните сечива - най-примитивният известен вид, първоначално са открити през 70-те години на миналия век близо до Королево - населено място, което се намира в подножието на Карпатите по поречието на река Тиса в близост до границите на Украйна с Унгария и Румъния.
Възрастта им обаче остава неясна.
Новият метод определя възрастта на седиментния слой, съдържащ каменните инструменти, което прави този обект изключително важен за разбирането как хората за първи път са се разпространили в Европа по време на топлите междуледникови периоди, освободили континента от прегръдката на ледниковия период.
Изследователите са стигнали до заключението, че сечивата вероятно са изработени от Хомо еректус (Homo erectus, лат. "Изправен човек") - ранен човешки вид, появил се преди около 2 милиона години и разпространил се в Африка, Азия и Европа, преди да изчезне преди около 110 000 години.
Oldest stone tools in Europe hint at ancient humans’ route there https://t.co/KSw3Ctk5rR
— nature (@Nature) March 6, 2024
"В Королево не са открити кости, а само каменни сечива. Възрастта им обаче предполага, че Хомо еректус е бил единственият възможен човешки вид по това време. Ние знаем много малко за нашите най-ранни предци. Те са употребявали каменни сечива за клане и вероятно са използвали огън", каза археологът Роман Гарба от Чешката академия на науките, водещ автор на публикуваното в сп. "Нейчър" изследване.
Хомо еректус е първият член на човешката еволюционна линия с пропорции на тялото, подобни на нашия вид Хомо сапиенс (Homo sapiens, лат. "Разумен човек"), макар и с по-малък мозък.
Сечивата, издялани от вулканична скала, са изработени в т. нар. олдовански стил. Макар да са доста прости, те представляват зората на човешката технология.
Досега най-старото известно доказателство за съществуването на хора в Европа беше на възраст около 1,2-1,1 милиона години от обект, наречен Атапуерка в Испания.
Находките в Королево дават представа за маршрута на първата човешка експанзия в Европа. Вкаменелости на Хомо еректус отпреди 1,8 милиона години са известни от кавказки обект в Грузия, наречен Дманиси. Заедно с находките от Королево това предполага, че Хомо еректус е навлязъл в Европа от изток или югоизток, мигрирайки по река Дунав, казва Гарба.
"Королево е най-северният открит досега аванпост на Хомо еректус и е свидетелство за безстрашието на този прародител", допълва геологът от Чешката академия на науките и съавтор на изследването Джон Янсен.
Определянето на възрастта на палеолитни обекти като Королево е пословично трудно. Настоящото изследване датира сечивата, определяйки кога слоят с артефактите е бил погребан под наслагващите се седименти.
"Земята постоянно е бомбардирана от космически лъчи. Когато тези лъчи - главно протони и алфа частици, проникнат в земната атмосфера, те генерират вторичен дъжд от частици - неутрони и мюони, който на свой ред прониква в земните недра", казва датският геолог и съавтор на изследването Мадс Кнудсен.
Тези частици реагират с минералите в скалите, за да произведат клас атоми, известни като радиоактивни нуклиди. Седиментите са датирани въз основа на съотношението на два нуклида благодарение на различната им скорост на радиоактивен разпад.
По-късно Европа е била колонизирана от други вече изчезнали човешки видове, включително от Хайделбергския човек и неандерталците. Хомо сапиенс еволюира в Африка преди около 300 000 години, като пристига в значителен брой в Европа вероятно преди около 40 000 - 45 000 години.
Първите представители на вида Хомо еректус се озовават в Европа, която по това време е обитавана от големи бозайници, включително мамути, носорози, хипопотами, хиени и саблезъби котки.
Това, което ги е привлякло в Королево, е източникът на висококачествена вулканична скала, много добра за направата на каменни сечива, смята Гарба.
Изследователите допускат, че ще се намерят доказателства за обитаване от европейци, които са дори по-стари от тези от Королево.
"Въпросът не е "дали", а "кога" ще открием обект с подобна или по-стара възраст някъде другаде в Украйна, Румъния, България или Сърбия", казва Роман Гарба.
