Н ай-масивната известна звезда във Вселената не е толкова голяма, колкото бяха предишните изчисления, показват нови наблюдения, които прогнозират подобен сценарий и за другите най-масивни звезди, предаде АФП.
Потвърдените екзопланети вече са над 5000
Звездата R136a1 е открита през 1985 г. насред мъглявината Тарантула, в звездния куп Магеланов облак, близо до нашата галактика. През 2010 г. екип от астрономи я обяви за най-масивната, наблюдавана някога, с маса 320 пъти по-голяма от тази на Слънцето. По-новите наблюдения намалиха тази стойност до 250 слънчеви маси.
Марсианският хеликоптер с нова мисия след успехите
Този път екип, използващ телескопите Северен и Южен Джемини, разположени съответно на Хаваите и в Чили, определи масата на звездата между 170 и 230 слънчеви маси. Резултатите от изследването ще бъдат публикувани в The Astrophysical Journal.
Мъск с нов срок кога хората ще стъпят на Марс
"Резултатите ни показват, че най-масивната звезда, която познаваме днес, не е толкова масивна, колкото си мислехме", казва Вену Калари, водещ автор на изследването и астроном в американската лаборатория NOIRLab, която управлява телескопите Джемини.
Започва проучването на 50-годишна проба от Луната
"Това подсказва, че горната граница на звездната маса също може да е по-малка", добавя той в изявление на NOIRLab.
Звезди като R136a1, които са най-масивните и най-светлите във Вселената, се наблюдават трудно. Първо, защото животът им е много кратък - няколко милиона години, в сравнение със Слънцето - много по-често срещан вид звезда, чиято продължителност на живот е десет милиарда години.
Новите мисии за Луната може да започнат от май
Второ, защото те обикновено са в компактни звездни купове, обвити в звезден прах, което затруднява точното измерване на светимостта им. Именно тази светимост дава възможност да бъде определена масата на звездата.
Екипът на NOIRLab е получил най-точното изображение на звездите в клъстера, а оттам и на R136a1, с помощта на техника, известна като спекъл интерферометрия.
НАСА започна прехода към "икономика в ниска орбита"
Използваната техника за наблюдение не е била прилагана досега за този тип обекти. Според Вену Калари това кара авторите на изследването да гледат на резултатите си с "повишено внимание", докато още по-мощни инструменти, като бъдещия Изключително голям телескоп (ELT), който се очаква през 2027 г., не прецизират измерването.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!