Д ълбоко в почти непроходимите изумрудени простори на амазонската джунгла, коренните племена и събирачите на каучук отдавна шепнат за същество, което се противопоставя на естествената класификация. Известен като Мапингуари, този звяр е една от най-устойчивите и ужасяващи фигури в бразилския и южноамериканския фолклор. За разлика от неуловимия Голямата стъпка в Северна Америка, Мапингуари е описван като агресивно, вонящо чудовище: огромен гигант с едно око, обърнати назад стъпала и зейнала втора уста на корема.
Чудовищен външен вид
Физическото описание на Мапингуари е материал за кошмари. Според легендите съществото е масивно, високо между 2 и 3 метра, когато се изправи на задните си крака. Тялото му е покрито с гъста, сплъстена, червеникаво-кафява козина, толкова плътна, че се твърди, че отблъсква стрели и куршуми.
Основните характеристики на звяра включват:
- Едно око: Подобно на циклопите от гръцката митология.
- Втора уста: Огромна паст на корема, осеяна с остри зъби, с която поглъща хора и животни цели.
- Обърнати стъпала: Този детайл обърква следотърсачите, тъй като прави невъзможно да се определи посоката, в която се движи звярът.
- Непоносим мирис: Описвана като смес от гниещо месо и екскременти, която може да зашемети или да доведе до безсъзнание възрастен мъж.
- Зловещ глас: Оглушителен рев, смесен с агонизиращ човешки писък.
Пазител на гората или човекоядец?
Във фолклора Мапингуари има сложна роля. Легендата разказва, че някога той е бил шаман, открил тайната на безсмъртието, но цената за вечния живот била ужасяваща трансформация в чудовище. Като пазител на джунглата, той напада онези, които не уважават природата – ловци, които убиват повече, отколкото им е нужно, или хора, които ненужно унищожават гората.
За миньорите и работниците в Амазония обаче той е просто обект на чист ужас. Разследване на The New York Times от 2007 г. цитира десетки свидетели от Бразилия и Боливия, които описват срещи с огромно, миризливо същество, което ходи изправено и е практически невъзможно да бъде убито.
Научното обяснение: Гигантският ленивец
Криптозоолозите и някои учени предлагат интригуваща алтернатива: какво ще стане, ако легендата се основава на реално животно? Най-популярната теория е, че Мапингуари е „културна памет“ за Мегатериум (Megatherium) – род гигантски земни ленивци.
Тези създания са достигали до 6 метра дължина и тегло от няколко тона. Имали са червеникава козина и големи нокти, които са ги карали да стъпват настрани (което може да се интерпретира като „обърнати стъпала“). Гигантските ленивци са изчезнали преди около 10 000 години – точно по времето, когато първите хора пристигат в Америка. Вероятно ранните племена са ловували тези зверове, а споменът за тях се е предавал през поколенията, превръщайки се в мит. „Устата на корема“ пък може да е деформирано описание на специфична мирисна жлеза, каквато притежават някои видове ленивци.
Късният орнитолог д-р Дейвид Орен провежда множество експедиции в Амазония през 90-те години, събирайки проби от косми и отливки от стъпки. Въпреки че физическите доказателства се оказаха неубедителни (пробите се оказаха от мравояди или съвременни ленивци), огромният брой последователни свидетелства на очевидци остава поразителен.
Независимо дали е мит, памет за ледниковата епоха или реално същество, което все още се крие в гъсталаците, Мапингуари остава символ на дивата и неопитомена мощ на Амазония – свят от над 5 милиона квадратни километра, голяма част от който остава недокоснат от цивилизацията.
