А ко има едно нещо, на което ни научи пандемията от COVID-19, то е, че светът не винаги е толкова подготвен за криза, колкото си мислим.
Сега, в мащабна международна оценка, публикувана в медицинското списание The Lancet, екип от десетки научни експерти е каталогизирал опасностите от 17 основни глобални здравни заплахи, пред които е изправено човечеството през този век – като подготвеността е ключова тема в техните констатации.
Въпреки че става дума за отрезвяващ преглед, основното послание е, че опасностите от глобални катастрофи могат да бъдат смекчени и управлявани, но само ако обществото предприеме действия отсега.
„Поразяващото откритие е не само мащабът на тези заплахи, но и че човечеството все още има възможността да действа. При всички 17 катастрофални заплахи решенията, взети от лидерите днес, ще оформят здравето и благосъстоянието на следващото поколение“, казва лекарят и здравен икономист Кристофър Дж. Л. Мъри от Вашингтонския университет, съпредседател на Комисията The Lancet за глобалните заплахи за здравето през XXI в.
В своето изследване учените са използвали моделиране, за да оценят колко смъртност и инвалидност потенциално биха могли да бъдат избегнати за всяка заплаха между 2025 и 2100 г., измерени в години живот, коригирани спрямо инвалидността (DALYs).
Експертите по обществено здраве използват DALYs, за да представят общото време, което дадена популация губи поради преждевременна смърт или живот с болест, увреждане или инвалидност. Казано просто, един DALY е равен на една изгубена година „здрав живот“.
„Оценките подчертават колко голяма загуба на здраве може да бъде избегната във всяка област. Някои от тях вече налагат съществено здравно бреме днес, докато други носят реална опасност, ако се реализират“, казва Мъри.
От най-опасните заплахи изследователите казват, че две в частност заслужават специално внимание, като ги определят като носещи „потенциал за измиране“ на човечеството отсега до 2100 г., въпреки тяхната в крайна сметка ниска вероятност.
„Това са злонамереният изкуствен интелект, включително използването на ИИ за създаване на нови биологични оръжия, и ядреният конфликт, съпроводен с ядрен глад“, обясняват изследователите в своя доклад, като отбелязват, че други потенциални опасности от ниво на измиране, като сблъсъци с астероиди или изригвания на супервулкани, са били изключени поради тяхната много ниска вероятност за възникване през този век.
Друго възможно събитие с хипотетичен потенциал за измиране на човечеството, създаването на „огледален живот“, също е било оставено настрана, тъй като все още не е разработено и въпреки теоретичните опасности за човешкото здраве е твърде рано те да бъдат количествено определени.
След специалните случаи на злонамерен ИИ и ядрен конфликт, изследователите са идентифицирали 15 основни катастрофални риска, всеки от които е свързан с повече от 1 милиард потенциално предотвратими DALYs отсега до 2100 г.
„За справка, 1 милиард DALYs се равнява на две пандемии от COVID-19“, пишат изследователите, „показвайки, че това са критични заплахи, които правителствата и глобалната общност трябва да адресират“.
В тази категория изследователите идентифицират: замърсяването на въздуха, антимикробната резистентност, недохранването в детска възраст, изменението на климата, срива на международното финансово подпомагане за здравеопазване, конвенционалните въоръжени конфликти, високата консумация на алкохол, високото кръвно налягане, неравенството в доходите, ниската степен на образование, естествено възникващите пандемии, затлъстяването, лошото психично здраве, тютюнопушенето и нездравословното остаряване.
От тях заплахата с най-голямо потенциално предотвратимо бреме е затлъстяването (включително здравните ефекти от високия индекс на телесна маса, лошото хранене и ниската физическа активност), с приблизително 23,1 милиарда DALYs – съответстващи на около 46 пандемии от COVID-19 – което е разликата между най-добрия и най-лошия сценарий до 2100 г.
След затлъстяването най-големите потенциално предотвратими здравни тежести са ниското ниво на образование и неравенството в доходите, като се прогнозира, че по-високите нива на образование ще намалят тежестта на заболяванията както чрез подобряване на здравето на хората, така и чрез забавяне на растежа на населението.
Според базовата прогноза на изследователите общото глобално бреме от болести и наранявания между 2025 и 2100 г. възлиза на приблизително 246 милиарда DALYs – еквивалентно на около 500 пандемии от COVID-19.
Такав е мащабът на въпросите, заложени на карта, но е важно да се отбележи, че тъй като бремето на всяка заплаха е изчислено индивидуално, общите тежести не могат да се събират по този начин, тъй като това би дублирало припокриването на здравните проблеми, пред които са изправени отделните хора.
В тази връзка един от основните моменти, които изследователите подчертават, е колко взаимосвързани са много от тези опасности за здравето и как решаването на тези проблеми изисква дългосрочен и многостранен подход, а не просто борба с отделните проблеми в изолация.
Вместо това изследователите правят три основни препоръки, призовавайки правителствата да изградят и финансират здравни системи, подготвени за заплахи, да увеличат драстично инвестициите в пробивни иновации (в области като здравеопазване, климат и технологии) и да създадат „Монитор на глобалните заплахи за здравето през XXI в.“, който непрекъснато да следи и актуализира оценките на заплахите.
„Може би най-важният принос на тази Комисия е да отведе глобалното здравеопазване отвъд разглеждането на индивидуалните вреди“, пишат редакторите на The Lancet в съпътстваща редакторска гледна точка.
„Неприятната реалност е, че заплахите, пред които сме изправени, са множество, комплексни и трудни… Вярваме, че тази Комисия може да катализира международни, регионални и национални действия за защита и укрепване на бъдещето на здравето и човечеството. Това ще изисква от всички нас да мислим много по-широко за това къде се крият най-големите заплахи“, добавят те.
Откритията са публикувани в The Lancet.
Добави ни в предпочитани източници в Google
