Я дрен армагедон. Климатични промени. Пандемии. Изкуствен интелект. Супервулкани. Списъкът е дълъг. Но ако наистина настъпи пълен хаос и ни връхлети някакъв невиждан глобален катаклизъм, къде бихте отишли?
Кое би било най-безопасното място да потърсите убежище, да се скриете и да изчакате бурята да премине, надявайки се да оцелеете до по-добри дни?
В първото по рода си проучване, публикувано в Global Challenges, учените идентифицираха това, което изглежда като цялостно най-безопасното място в света в случай на пълномащабно бедствие.
„Австралия вероятно е най-устойчивото място на Земята, когато става въпрос за глобални катастрофални рискове“, обясняват изследователите в научен доклад, воден от първия си автор и екологичен учен Флориан Улрих Йен от Хагенския университет в Германия.
Но преди да резервирате билет и да започнете да си събирате багажа, имайте предвид следното. Дори Австралия не е напълно защитена от глобалните катастрофални рискове (GCR) – тя просто е мястото, което е най-малко изложено като цяло на спектъра от потенциални заплахи, пред които сме изправени, предупреждават изследователите.
В своето изследване Йен и колегите му са направили преглед на научната литература за глобалните катастрофални рискове, оценявайки стотици проучвания и доклади за въздействието на бедствия като сблъсък на астероиди със Земята, вулканични изригвания, мащабни кибератаки, заплахи от болести и други.
Според изследователите катастрофалните рискове обикновено се делят на три основни типа.
- Сценариите за внезапно намаляване на слънчевата светлина (ASRS) са събития, които внезапно блокират слънчевата светлина поради вулканични изригвания, ядрени зими или облаци от сблъсък с астероид.
- Събитията, които сриват обществените системи, се наричат Глобална катастрофална загуба на инфраструктура (GCIL) и водят до прекъсвания на електрозахранването, транспорта и производството на храна. Това може да бъде резултат от геомагнитни бури, кибератаки, пандемии и високоатмосферни електромагнитни импулси (HEMP).
- Третият вид е Глобален катастрофален биологичен риск (GCBR), резервиран за мащабни биологични опасности, естествени или създадени от човека, които водят до масови жертви и тежки обществени смущения в континентален до глобален мащаб.
В допълнение към класифицирането на категориите рискове, изследователите са проучили и научните разработки относно устойчивостта. В този контекст тя означава способността на дадено общество да поддържа критични функции и благосъстоянието на хората пред лицето на сериозни смущения, предизвикани от такъв тип катастрофи, въз основа на специфични географски, институционални и инфраструктурни фактори.
Учените посочват, че държавите са склонни да бъдат по-устойчиви на катастрофални рискове като цяло, ако са: демократични; по-богати; с по-ниско ниво на неравенство; имат голяма индустриална база с високо правителствено влияние; намират се на отдалечени места като големи острови; имат по-висока децентрализация и разнообразие; и не са силно зависими от търговията или имат географски близки търговски партньори.
Вземайки предвид всички тези фактори, пред лицето на трите основни категории глобални рискове, Австралия се откроява в публикуваните научни изследвания по темата поради своята географска изолация, производство на храна, ресурси от изкопаеми горива и промишлен капацитет, наред с няколко други фактора.
„Никое място на Земята не е устойчиво срещу всички глобални катастрофални рискове, но Австралия е страната, която най-често се определя като устойчива. Все пак дори тази страна е уязвима към специфични опасности и зависи от продължаващата международна търговия за горива, лекарства и торове“, обясняват изследователите.
В анализа на изследователите Австралия е единствената страна, пряко определена като устойчива и срещу трите вида катастрофални рискове. Силата в някои контексти обаче често се превръща в слабост срещу определени заплахи, което е основна тема в прегледа на екипа.
В случая на Австралия нейният статут на голям остров ѝ осигурява значителна защита от някои рискове, но също така я прави по-зависима от международните търговски системи за внос на определени критични стоки.
Като цяло, въпреки проблемите, пред които е изправена Австралия, учените са склонни да я определят като най-устойчивата нация на планетата в контекста на глобалните катастрофи. „Въпреки че Австралия има очевидни проблеми с последствията от климатичните промени, тя се представя добре в нашата оценка“, казва Йен.
„Тя е остров, така че може по-лесно да се затвори и изолира. Австралия произвежда невероятно количество храна, има голяма домашна промишленост и минно-додобивен сектор. Тя също така е богата и сравнително стабилна демокрация – все неща, които правят една страна по-устойчива“, обяснява той.
След Австралия други нации, определени като устойчиви, включват Нова Зеландия, Япония, Швейцария и Аржентина. Изследователите обаче казват също, че много от тези страни са уязвими към специфични опасности, въпреки че други фактори са в тяхна полза.
„Всички от най-често споменаваните страни, с изключение на Швейцария, имат дълги крайбрежни ивици, които биха могли да бъдат засегнати от цунами от близък до Земята обект“, пишат авторите на изследването.
„Всички освен Швейцария биха могли да бъдат засегнати от изригването на някой от няколкото вулкана в Югоизточна Азия и Южна Америка, както направи Тамбора през 1815 г. Всички те са зависими от търговията. На Земята няма място, което да е пълно убежище от глобални катастрофални рискове“, подчертават учените.
Поглеждайки към бъдещето, изследователите казват, че идентифицирането на структурно устойчиви държави като Австралия и Нова Зеландия може да ги направи подходящи за опорни точки, подкрепящи глобалните усилия за устойчивост.
Например те биха могли да приютят запаси от храна или банки за семена, а техният промишлен капацитет би могъл да им помогне да продължат да функционират пред лицето на глобална катастрофа. Това ги прави добри централи за организиране на международен отговор на каквото и да е бедствие, което ни е сполетяло.
Най-важното е да бъдем подготвени, казват изследователите. Понякога тези неща са точно зад ъгъла. „Превенцията винаги е за предпочитане пред устойчивостта“, обясняват авторите.
„Някои катастрофални рискове, като вулканичните изригвания, в момента не могат да бъдат предотвратени. Когато те се случат, разликата между обществата, които са инвестирали във факторите, посочени тук, и тези, които не са, ще се измерва в човешки животи“, заключват експертите.
Добави ни в предпочитани източници в Google
