Е кип от изследователи представи нов математически модел, според който хората теоретично биха могли да живеят до 156 години, ако всички обратими признаци на стареенето бъдат елиминирани с изключение на един. Откритието поставя първия квантитативен таван на човешкото дълголетие, базиран изцяло върху така наречените соматични мутации – необратимите грешки в ДНК, които се натрупват в клетките с течение на времето, съобщава Newsweek.
Научният труд, публикуван в престижното списание npj Aging, изпраща ясен сигнал към научната общност: дори най-напредналите терапии срещу стареенето ще ударят в твърда биологична стена, освен ако не открием начин да контролираме натрупването на генетични повреди.
Според авторите на изследването, именно тъканите, които нямат способността да се регенерират – мозъкът и сърцето, в крайна сметка поставят тази непреодолима граница.
Соматичните мутации: Последната и най-висока бариера
New Research Reveals How Humans Could Live Up to 156 Yearshttps://t.co/LmlI3wpKDs@Newsweek pic.twitter.com/WpE5jpjRQ7
— Agingdoc🩺Dr David Barzilai🔔MD PhD MS MBA DipABLM (@agingdoc1) July 18, 2026
За разлика от други процеси на стареене (като влошаването на митохондриите или увреждането на протеините), соматичните мутации са промени в ДНК на телесните клетки, които не могат да бъдат обърнати с нито една от съществуващите днес терапии. Те се натрупват бавно, но неумолимо:
- Черният дроб и други възобновяващи се органи могат да издържат хиляди години на натрупване на мутации, тъй като непрекъснато произвеждат нови клетки и „разреждат“ щетите.
- Невроните (мозъкът) и кардиомиоцитите (сърцето) не се делят. Те не могат да подменят увредените си клетки и пораженията остават завинаги.
„Невроните и кардиомиоцитите се оказаха основните ограничаващи фактори за продължителността на живота ни“, обяснява съавторът на изследването Евгений Ефимов.
Това обяснява и защо заболявания като деменцията и сърдечната недостатъчност са толкова разпространени в напреднала възраст – те поразяват точно онези органи, които нямат механизъм за самовъзстановяване.
Защо точно 156 години?
Учените започнали модела с хипотетичен „нестареещ човек“, при когото рискът от смъртност никога не се увеличава с годините. В такъв сценарий средната продължителност на живота би била впечатляващите 1 759 години.
Когато обаче върнали соматичните мутации в уравнението, продължителността на живота сринала драстично до 156 години (със среден таван между 146 и 194 години). Това показва, че увреждането на ДНК носи половината от вината за разликата между теоретичното безсмъртие и реалния човешки живот.
Мозъкът и сърцето като „тесни места“ на дълголетието
Изследването дава нова насока за медицината на бъдещето. Вместо да се опитваме да подмладяваме целия организъм, вниманието трябва да се насочи към защита на ДНК в клетките, които не се делят.
„Ако възобновяемите органи вече успяват да толерират десетилетия наред ДНК увреждания без особен проблем, няма голям смисъл да ги предпазваме допълнително. Значително по-трудната и ценна задача е да запазим ДНК на мозъчните и сърдечните клетки“, коментира асистент-професор Джордан Вайс от Нюйоркския университет.
Целта на учените не е да обещаят, че скоро хората ще живеят до 190 години, а да създадат пътна карта за науката. Моделът показва кои процеси на стареене скъсяват живота най-много, за да знаят фармацевтичните компании къде да насочат ресурсите си през следващите десетилетия.
