Убива ли ни захарта, добавена в храните, каква е истината  

З ахарта е обвинявана за какво ли не. От това, че причинява затлъстяване, през увеличаване на риска от инфаркт и инсулт, определяна е като фактор за диабет, рак, депресия, алергии, проблеми с черния дроб, по-бързо остаряване на клетките и акне.

Трудно е да си представим, но в миналото хората са имали достъп до захар само няколко месеца в годината, когато са узрявали сезонните плодове, пише Би Би Си (BBC).

Преди около 80 000 години ловците-събирачи пък са яли рядко дори плодове, тъй като са се конкурирали за тях с птиците и други животни.

Съвременният човек има достъп до източници на захар целогодишно. Не е нужна експертна оценка, за да приемем, че приемът на захар е нараснал значително в сравнение с миналото.

Но наистина ли захарта е демонът на съвременното хранене?

Терминът „захари” обхваща широка гама от подсладители, включително фруктозата, която естествено се среща в плодовете.

Като захари се определят множество, както сложни, така и прости въглехидрати, които се разграждат в процеса на храносмилане до глюкоза. А глюкозата е това, с което се хранят клетките в човешкото тяло, за да генерират енергия и да функционират.

Сложните въглехидрати включват зърнени и зеленчукови храни. Простите въглехидрати са по-лесно смилаеми и бързо освобождават захарта в кръвта. Те включват захари като фруктоза, лактоза, захароза и др.

До XIV век само богатите са можели да си позволят мед и рафинирана захар. С нарастването на колониалната търговия, последната става широко достъпна.

А през 60-те години на миналия век започват да се произвеждат изкуствени заместители на захарта, както и т. нар. глюкозен сироп. Последният представлява хидролизат на моно, ди и по-високи захариди и може да бъде направен от всеки източник на нишесте - пшеница, царевица, тапиока, картофи и т.н.

Той се налага широко в САЩ, като от 1970 до 1990 г. употребата му нараства десетократно. Много изследователи свързват този факт с епидемията на затлъстяване сред американците. Вероятно една от причините е, че приемането на глюкозен сироп не увеличава отделянето на лептин в кръвта – хормонът, който ни кара да се чувстваме сити.

Наистина проучванията показват, че хората не могат да компенсират напълно енергията, получена при консумация на продукти с глюкозен сироп, като намалят приема на други храни. Всъщност подсладените напитки дори увеличават усещането за глад.

Но няма преки доказателства за връзка между безалкохолните напитки и затлъстяването. Реално през последните 10 години в редица развити страни потреблението на захар и подсладители намалява, но затлъстяването се увеличава.

Има ли обаче категорични доказателства за другите вреди от захарта? За хората, които консумират 25% или повече от дневните си калории като добавена захар, рискът от инфаркт нараства двойно. Диабетът тип 2 също се свързва с добавената захар в храните.

Но отново, не е ясно дали това означава, че захарта всъщност причинява сърдечни заболявания и диабет.

Според редица учени здравословните проблеми идват не толкова от захарта, колкото от по-голямото количество калории. Затлъстяването е това, което предизвиква по-високо кръвно налягане и отключва диабета.

По-голям прием на енергия от енергийния разход на тялото в дългосрочен план води до натрупване на мазнини, инсулинова резистентност и стеатоза или омазняване на черния дроб, независимо от състава на диетата.

При хора, които се трудят в професии, свързани с много физически усилия и висок разход на енергия, дори диета с високо съдържание на захари, би била безопасна.

Спортистите например, често консумират много повече захари, но имат по-ниски нива на сърдечно-съдови заболявания от останалите хора.

Изследване на страдащи от затлъстяване, пък показва, че фруктозната захар, която естествено приемаме с плодовете, всъщност има по-силен ефект за нарастване на теглото от глюкозната. Но обективно първата обикновено бива консумирана в по-малки количества на дневна база.

Проучване, публикувано в британския вестник „Спортна медицина” през 2017 г., обявява, че захарта действа като кокаина и води до пристрастяване.

Много учени оспорват това заключение. Една от ключовите критики е, че на опитните мишки е бил даван достъп до захар само за два часа на ден. Но ако им се позволи неограничен достъп, те не показват поведенчески признаци на пристрастяване.

Друго изследване пък свързва употребата на плодови сокове с влошена функция на паметта. Но и тук няма доказателства, че това е следствие от повишения прием на захар, а не от някаква друга съставка или начина на живот на изследваните хора.

Скорошно проучване пък установи, че захарта дори може да спомогне за подобряване на паметта при по-възрастни хора. На реципиентите е давана напитка, съдържаща глюкоза. Това ги е накарало да бъдат по-мотивирани и по-щастливи при изпълнението на различни задачи, в сравнение с контролната група.

В същото време многобройни изследвания сочат, че приемането на захари увеличава енергичността при младите хора, без да има негативно влияние върху паметта.

Добавените захари не трябва да съставляват повече от 5% от дневния калориен прием, посочва диетологът Рене Макгрегър, но подчертава, че здравословната, балансирана диета е различна за всеки.

„Работя с спортисти, които трябва да приемат повече захари, когато правят усилени тренировки, защото са лесно смилаеми”, пояснява Макгрегър.

Изключването на захарта от ежедневната диета може да е дори контрапродуктивно, ако тя бъде заместена с други висококалорични източници на енергия.

Една съставка, която прави меда още по-полезен

5 ХРАНИ СЪС ЗАХАР, ОТ КОИТО НЕ СЕ ПЪЛНЕЕ - СНИМКИ

Признаци, че прекалявате със захарта (СНИМКИ)

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание последвайте страницата ни в Instagram.