Б или направени планове за намиране и изваждане на "Титаник", месеци след потъването му на 15 април 1912 г. Въпреки че няколко очевидци казали, че видели пътническия кораб да се счупва наполовина, мнозина вярвали, че той потънал на океанското дъно напълно непокътнат и следователно е възможно да бъде изваден и пуснат отново в експлоатация.
До откриването на останките на "Титаник" през 1985 г. били измислени няколко луди схеми, за да бъде върнат на повърхността. От напълването на кораба от носа до кърмата с вазелин до затварянето му в айсберг, това е историята за това как хората мечтаели да възкресят "Титаник".
Семейният консорциум
На борда на "Титаник" плавали и няколко много богати пътници, много от които загинали с потъването на кораба. Сред тях били Джон Джейкъб Астор, един от най-богатите хора в света, индустриалецът Бенджамин Гугенхайм и трамвайният магнат Джордж Дънтън Уайдънър. Месеци след потъването семействата Астор, Гугенхайм и Уайднер сформирали консорциум и сключили договор с Merritt & Chapman Derrick & Wrecking Company, за да извадят кораба и да могат да приберат телата и вещите на техните роднини. Планът обаче не стигна доникъде, защото нямало начин да се стигне до останките с наличната по онова време технология.
Електромагнити и балони
През 1914 г. архитект от Денвър предложил "Титаник" да бъде изваден с електромагнити. Идеята му била да претърси района, където корабът потънал, и когато магнитите са близо до останките, те ще бъдат привлечени от стоманения корпус на "Титаник" и ще се захванат. След това трябвало да се добавят още магнити, докато станат достатъчно, за да може корабът да бъде издигнат на повърхността.
Друга идея била да се прикрепят балони към магнити, за да може корабът да плава. И двете идеи били оценени като твърде скъпи и не стигнали по-далеч от етапа на планиране.
Компанията за спасяване на "Титаник"
През 60-те години на миналия век работник във фабрика за бельо на име Дъглас Ули излезъл с идеята да издигне "Титаник" на повърхността с помощта на пълни с газ балони. Забележително е, че той успял да осигури финансиране за своят план и дори да създаде Titanic Salvage Company с цел да докара кораба до Ливърпул, където да бъде превърнат в плаващ музей. Идеята обаче била изоставена, когато никой не могъл да измисли как балоните да бъдат напълнени с газ на дъното на океана.
Вазелин, топки за пинг-понг и стъклени сфери
През 70-те години на миналия век били предложени по-безумни схеми, най-вече тези включващи пълненето на "Титаник" с различни вещества и предмети, за да може да изплува на повърхността. Предложенията включвали или напълване на кораба със 180 000 тона вазелин, хиляди топки за пинг-понг или устойчиви на натиск стъклени топки.
Очевидно било абсурдно да се опитват да пълнят кораба с вазелин, така че това отпаднало, както и идеята за топките за пинг-понг, когато бил посочен фактът, че те ще бъдат смачкани от дълбоководното налягане много преди да стигнат до останките. Предложението за стъклените топки пък било изоставено, когато някой изчислил, че нужният брой ще струва близо 240 милиона долара.
Айсберг го потопи. Айсберг може да го извади!
Това била идеята на безработен превозвач от Уест Мидландс на име Артър Хики. Той предложил "Титаник" да бъде обвит в лед, да бъде издигнат на повърхността и след това да бъде изтеглен до Нюфаундленд, където ледът да се разтопи. В края на краищата, мислел си Хики, ако един айсберг може да потопи "Титаник", защо друг да не може да го извади?
За съжаление, идеята на Хики ударила на камък в момента, в който било изчислено, че ще е нужно да се изпомпа половин милион тона течен азот до дъното на Атлантическия океан, за да се замрази водата около останките - операция, която щяла да струва значително повече отколкото безработен шофьор на камион имал в банката.
Петролният барон и маймуната
Разбира се, преди някой да успее да напълни "Титаник" с топки за пинг-понг, вазелин или балони, той трябвало първо да бъде намерен. По тази линия в историята се включил и тексаския петролен барон Джак Грим. Грим, който вече бил начело на неуспешни експедиции за намиране на Ноевия ковчег, чудовището от Лох Нес и Голямата стъпка, решил, че той е човекът, който трябва да намери кораба.
След като осигурил финансиране от група богати приятели, с които играел покер, Грим наел двама високоуважавани океанографи като консултанти и платил за нов дълбоководен скенер за търсене на останките.
Океанографите обаче били озадачени, когато били представени на третия консултант, нает от Грим - маймуна, наречена Титан, която можела да посочва точното местоположение на останките на картата. „Или ние, или маймуната“, казали учените на Грим. Известно време той продължил да следва маймуната, но в крайна сметка се съгласил да я остави.
Грим направил три опита да открие "Титаник" и през 1983 г. бил на крачка от намирането му. Тази чест обаче се паднала на професор Робърт Балард, който две години по-късно открил потъналия кораб и сложил край на мечтите за изваждането на "Титаник" завинаги.
Откриването
В момента, в който "Титаник" бил видян за първи път след повече от 70 години, било очевидно, че всеки опит да бъде ваден ще бъде едно напразно начинание. Корабът далеч не бил непокътнат, а разкъсан наполовина и съдържанието му разхвърляно в полето от отломки, покриващо 5 километра от океанското дъно. Кърмата на кораба била счупена, съборена и изглеждала като жертва на експлозия. Носовата му част - макар и в по-добра структурна форма - била заровена на 18 метра в тинята на морското дъно. И всички топки за пинг-понг в познатата вселена нямало да накарат "Титаник" да изплува от дълбините.
От откриването му насам вече не се говори за ваденето на "Титаник" и сега той е защитен от конвенция на ЮНЕСКО. Разлагащият се океански кораб ще бъде оставен бавно да се разпада на дъното на Атлантика.
Най-добрата прогноза е, че корабът ще издържи само още 14 години, преди сегашната му форма напълно да се срине. Тогава ще бъде само въпрос на време да се превърне в ръждясало петно на океанското дъно, заобиколено от последните останки от съдържанието му. Дните, когато хората смятали, че е възможно "Титаник" да бъде изваден, отминаха завинаги.
