Жизненоважна част от тялото ви ще продължи да живее години след вашата смърт

В сяко човешко тяло съдържа трилиони микроорганизми, които са важни за здравето ни, докато сме живи.

Те ни помагат да смиламе храната, да произвеждаме основни витамини, предпазват ни от инфекции и изпълняват много други важни функции.

На свой ред микробите, които са концентрирани най-вече в червата ни, живеят в относително стабилна, топла среда с постоянен приток на храна.

A Vital Part of Your Body Will Continue to Live Years After You Die https://t.co/cLC1gMgPNp

— ScienceAlert (@ScienceAlert) October 2, 2023

Но какво се случва с тези организми, след като умрем?

Може да предположите, че микробите умират с вас - след като тялото ви се разпадне и вашите микроби бъдат изхвърлени в околната среда, те няма да оцелеят в света.

В наскоро публикувано проучване обаче изследователски екип сподели доказателства, че не само, че микробите ни продължават да живеят след смъртта ни, но и играят важна роля в рециклирането на тялото, така че да може да процъфтява новият живот.

Животът на микроби след смъртта ни
Когато умрем, сърцето ни спира да циркулира кръвта, която е пренасяла кислород в тялото. Клетките, лишени от кислород, започват да се усвояват в процес, наречен автолиза.

Ензимите в тези клетки - които обикновено усвояват въглехидрати, протеини и мазнини за енергия или растеж по контролиран начин - започват да обработват мембраните, протеините, ДНК и други компоненти, които изграждат клетките.

What Happens When We Die.https://t.co/rb2pnXQZqo#afterlife #death #life #Buddhism pic.twitter.com/rmiIluLeS4

— Buddhism's Theory of Happiness (@buddhism_theory) June 29, 2023

Продуктите от това клетъчно разграждане генерират отлична храна за симбиотичните ни бактерии. Така без имунна система, която да ги държи под контрол и благодарение на стабилното снабдяване с храна от храносмилателната ни система, те се обръщат към този нов източник на хранене.

Чревните бактерии, особено класът микроби, наречен Clostridia, се разпространяват в органите ни и ни усвояват отвътре навън в процеса познат като гниене.

Без кислород в тялото, анаеробните бактерии започват да разчитат на процеси за производство на енергия, които не изискват кислород, като ферментацията. Те създават силно миризливите газове, характерни при разлагането.

От еволюционна гледна точка е съвсем логично микробите ни да са развили начини да се адаптират към умиращото тяло. Подобно на плъховете на потъващ кораб, на бактериите им се налага да изоставят гостоприемника си и да оцелеят в света достатъчно дълго, за да намерят нов гостоприемник, който да колонизират.

Възползването от въглерода и хранителните вещества на тялото им позволява да увеличат броя си. По-голямата популация означава по-голяма вероятност част от тях да оцелеят в по-суровите условия и успешно да намерят ново тяло.

Микробна инвазия
Ако човек е погребан в земята, микробите се отмиват в почвата заедно със смес от разлагащи се течности, докато тялото се разгражда. Те навлизат в изцяло нова среда и попадат в нова микробна общност в почвата.

Смесването или сливането на две отделни микробни общности се случва често в природата - когато корените на две растения растат заедно, когато отпадъчните води се източат в река или дори когато двама души се целуват.

‘Tech platforms haven’t been designed to think about death’: meet the expert on what happens online when we die https://t.co/uEwWKylCbG

— Guardian Tech (@guardiantech) September 30, 2023

Резултатът от смесването зависи от няколко фактора, като например каква промяна в околната среда преживяват микробите и кой е бил там пръв.

Микробите ни са адаптирани към стабилната, топла среда в тялото, където получават хранителни запаси постоянно.

За разлика от тялото, почвата е особено сурово място за живеене - това е силно променлива среда със силни химични и физически градиенти и големи колебания в температурата, влагата и хранителните вещества.

Освен това в почвата вече живеят изключително разнообразни микробни общности, пълни с разложители, които са добре адаптирани към тази среда и вероятно биха изпреварили всички новодошли.

Лесно е да се предположи, че микробите ни ще умрат, след като са извън тялото ни. Предишните проучвания на същия изследователски екип обаче показаха, че ДНК отпечатъците на микроби, свързани с гостоприемника, могат да бъдат открити в почвата под разлагащо се тяло, на повърхността на почвата и в гробовете месеци или години след като меките тъкани на тялото са се разложили.

Това повдига въпроса дали тези микроби са все още живи и активни или просто са в латентно състояние в очакване на следващия гостоприемник.

Най-новото проучване предполага, че микробите не само живеят в почвата, но и си сътрудничат с почвените микроби, за да помогнат за разграждането на телата ни.

В лабораторни условия е станало ясно, че смесването на почвата и течностите от разлагането, пълни с микроби, свързани с гостоприемника, повишава скоростта на разлагане от тази на почвените микроби.

По време на проучването екипът е открил, че микробите, свързани с гостоприемника, подобряват цикъла на азота. Той е основно хранително вещество за живота, но по-голямата част от азота на Земята е под формата на атмосферен газ, който организмите не могат да използват.

Разлагащите вещества играят критична роля при рециклирането на органични форми на азот като протеини в неорганични форми като амоний и нитрат, които микробите и растенията могат да използват.

Новите открития предполагат, че нашите микроби вероятно играят роля в този процес на рециклиране, като превръщат големи азотсъдържащи молекули, като протеини и нуклеинови киселини, в амоний. След това нитрифициращите микроби в почвата могат да превърнат амония в нитрат.

Следващото поколение живот
Рециклирането на хранителни вещества от детрит или нежива органична материя е основен процес във всички екосистеми. В сухоземните екосистеми разлагането на мъртви животни или мърша подхранва биоразнообразието и е важна връзка в хранителните системи.

Животните са тясно място за въглеродните и хранителните цикли на една екосистема. Те бавно натрупват хранителни вещества и въглерод от големи площи на ландшафта през целия си живот, след което ги оставят наведнъж в малко, локализирано място, когато умрат.

Едно мъртво животно може да поддържа цяла хранителна мрежа от микроби, почвена фауна и членестоноги, които разчитат за прехраната си на трупове. Насекомите и животните чистачи спомагат за по-нататъшното преразпределение на хранителните вещества в екосистемата.

Микробите превръщат концентрираните групи от богати на хранителни вещества органични молекули от нашите тела в по-малки, по-бионалични форми, които други организми могат да използват, за да поддържат новия живот.

Не е необичайно да се наблюдава растителен живот да процъфтява близо до разлагащо се животно, видимо доказателство, че хранителните вещества в телата се рециклират обратно в екосистемата.

Това, че нашите собствени микроби играят важна роля в този цикъл, е един начин, по който може би живеем и след смъртта.