Карибската тайна за вечното щастие

Д умата "души" е част от националната идентичност на Кюрасао - и всички ние можем да научим много от сладката философия на този карибски остров.

Души определено олицетворява нещо прекрасно. Всеки на Карибите използва тази дума, а едно бързо търсене в Google показва, че "души" означава "сладък", "вкусен" и "сладур", но в него се крие много повече, пише за BBC Сара Харви.

Души е не само меланхолично прилагателно или съществително, но и уникална кюрасаоанска философия за разпознаване на сладостта в нещата, която обобщава идентичността на острова само в една дума.

"За мен Души е най-красивата страна на нещата, като частта от филма, която всички чакат, или частта от книгата, в която всичко придобива смисъл", казва кюрасаоският художник Франсис Слинг, чиито ярки портрети и стенописи изобразяват живота на острова.

"Преди да отворя галерията си, учих и живях в Холандия и една от причините да се върна е чувството за души тук, в Кюрасао. Имаме свой специфичен начин на правене на нещата. Може би е заради слънцето; не бързаме, нямаме много правила и на мен ми харесва така - животът на души."

В най-простата си форма съществителното dushiе термин за ласка, който може да се използва с всеки - от членове на семейството до непознати. Но души може да бъде и прилагателно, с което да опишете вкусно ястие, страхотна вечер, някого, когото смятате за привлекателен, или безкраен брой неща, които смятате за хубави, прекрасни, чудесни, добри или привлекателни.

"Използваме тази дума, за да изразим много чувства, и тя играе голяма роля в ежедневния ни речник", обяснява Марк Нурен, генерален мениджър на Curacao Marriott Beach Resort, като отбелязва, че души е част от културната идентичност на Кюрасао. "Например, пожелаваме на нашите гости да изживеят души при нас. Можете да кажете "E kuminda ta dushi", което означава, че храната е вкусна. Можете обаче да кажете и "Tin un dushi dia", което е, когато пожелавате на някого добър ден. Или пък можете да наречете някого "dushi", което по принцип е същото като да го наречете "мед".

Той добави: "Бях изумен, че само една дума може да се използва за изразяване на различни чувства."

Ноорен каза, че вижда как тази философия се проявява в ежедневието, а позитивният и любезен поглед разпространява щастие из Кюрасао. "Души е нещо повече от дума, това е чувство. На острова определено се усеща души в хората. Те излъчват души по начина, по който се отнасят към хората, и по нежните си усмивки."

Dushi means 'sweetheart' in Papamiento (Carribean lingo). I sense a Gangnam Style-type song in the future.. pic.twitter.com/SDmGljwl

— Jason Villemez (@JasonVillemez) February 17, 2013

Въпреки че днес Кюрасао е съставна държава в Кралство Нидерландия, островът първоначално е бил заселен от аравакските индианци от южноамериканския континент преди 6 000 години. През 1499 г. той е колонизиран от испанците, които през 1515 г. депортират цялото местно население на Кюрасао и го заробват в мини в Испаньола в Големите Антили. Така на Кюрасао не остава нито едно коренно население и това е един от най-мрачните периоди в историята на острова. По-късно през 1634 г. Кюрасао е завладян от Нидерландската западноиндийска компания.

Според кюрасаоския лингвист Марта Дайкхоф папиаменту се развива от афропортугалски пиджин език, използван между поробените хора и холандските и испанските колонизатори на Кюрасао. (

Но думите в папиаменту произлизат и от втори, много различен източник, който спомага за превръщането му от език с нисък статус в език, говорен от хора от всички социални класи. Това е голяма общност от евреи, които бягат от преследване в Европа в Бразилия, а по-късно са изгонени от Бразилия от португалците, преди да се установят в управляваното от холандците Кюрасао през 1651 г.

"Папиаменту става езикът, използван за общуване между евреите и европейската общност, и като такъв придобива по-висок статут", обяснява Дайкхоф. "И в крайна сметка за евреите, европейците, чернокожите, свободните и несвободните, папиаменту се превърна в основен език за общуване, а не холандският."

Покрай това думата души става част от езиковия им набор. Всъщност, Дайкхоф разказва, че най-ранното известно споменаване на думата се появява в най-стария текст на папиаменто на Кюрасао: любовно писмо, написано от евреин до неговия "душ" през 1775 г. В действителност думата "dushi" е близка до думите на идиш "dushenyu" и "lyube-dushe" (със значение "любим" или "любима"), както и до португалската дума за сладко ("doce") - което я прави истинско отражение на различните култури, оформили Кюрасао.

Населението е свикнало с механизмите на робството, колониализма и имиграцията, а днес наследството на Кюрасао е плод на повече от 50 националности. Макар че изграждането на единно чувство за национална идентичност може да бъде сложно, всички жители на Кюрасао могат да се съгласят с едно нещо - значението на души в тяхната културна идентичност.

Дина Веерис, билколечителка на 80 години, е преживяла как през 1949 г. жителите на Кюрасао получават всеобщо избирателно право, как през 1954 г. островът се превръща от холандска колония в самоуправляваща се територия и как през 2010 г. жителите гласуват на референдум, за да станат съставна държава в рамките на Кралство Нидерландия. Възрастна жена казва пред Сара, че души винаги е било част от живота на Кюрасао, откакто се помни.

🇨🇼 To all of those who love dushi Curaçao, brighter days are ahead. May your mind continue to wander and dream of days spent under the Curaçaoan sun. We are all in this together, and we look forward to welcoming you back soon. @CuracaoTravel #Curacao #feelitforyourself pic.twitter.com/YYoDU2HoQ2

— Ocean Encounters (@DiveCuracao) March 21, 2020

"Души е едно от първите понятия, които хората научават, когато се преместят тук", казва Веерис. "Това е една от най-красивите думи, които имаме тук, на острова, за да говорим един с друг, да си казваме какво наистина означават за нас.

"Да си от друго място и да чуеш за души е красиво. А когато чуваш думата постоянно, в крайна сметка тя се превръща в част от теб. Като жители на Кюрасао ние сме превърнали души в национален символ. Казваме я много - дори я печатаме на тениски - и сме я направили по-разпознаваема."

Мисълта за поробени и преследвани хора, които създават думата, твърдят, че тя има силата да подсилва щастието им, и я превръщат в част от националния си характер, беше очарователна за мен, споделя Сара.