Скритите убийци: Защо един мрънкащ партньор може да спаси живота ви

Д а се караш на някого до смърт може и да звучи като добре отрепетирана реплика от рутинна програма на комик - но когато става въпрос за здравето, наличието на "другата половина" може да се окаже буквално спасително.

Това важи с особена сила за случаите, когато симптомите са неясни или се проявяват едва след като болестта е напреднала.

"Пациентите често омаловажават симптомите си, обикновено защото са твърде заети, а отговорността често пада върху техния съпруг или партньор, който ги подтиква да посетят личния си лекар", казва професор Кристофър Идън, консултант-уролог в Кралската болница на графство Съри в Гилдфорд.

Той е видял "безброй" примери на мъже със симптоми като многократно ставане през нощта, за да уринират, които са диагностицирани със сериозни заболявания, след като съпругите им са ги "подканили да отидат на лекар".

Когато времето е от ключово значение, намесата на много настойчива съпруга може да направи разликата между живота и смъртта.

Това важи например за сепсиса - животозастрашаващо състояние, което се развива в отговор на инфекция - но може да бъде успешно лекувано, ако се хване рано.

Партньорите познават любимия си човек по-добре от всеки друг; ако смятат, че нещо не е наред, обикновено е така - казва д-р Рон Даниелс, лекар по интензивно лечение в University Hospitals Birmingham NHS Foundation Trust и основател на UK Sepsis Trust.

Според проучване на Bupa от 2019 г. нежеланието за търсене на медицинска помощ може да засегне най-вече мъжете, като се установи, че осем от всеки десет мъже предпочитат да изтърпят болестта, вместо да потърсят помощ, вероятно поради страх, гордост или просто поради усещането, че са твърде заети.

Консултантът по взаимоотношения Луиз Тайлър от клиниката за лична устойчивост в Чешир посочва, че познаването на чуждото тяло има своите предимства: "Може да гледате гърба му и да видите бенка, която се нуждае от внимание, например".

Тя добавя: "Най-често досаждането е просто грижа - и дори спасяване на живота.

Това е мнение, което тези двойки със сигурност са намерили за вярно...

ЗНАЕХ, ЧЕ НИВАТА НА ЖЕЛЯЗО СА ТВЪРДЕ ВИСОКИ

43-годишният Джони Роби, адвокат, живее в Лондон със съпругата си Луиза, 42-годишна, основателка на компанията за хранителни добавки Ovi Formulas, и децата си Локи, на осем години, и Монти, на шест години.

Луиз казва: Преди две години забелязах, че Джони е постоянно уморен и получава мускулни болки след тренировка - въпреки че иначе е в добра физическа форма.

Имахме две малки деца и аз бях изтощена от липсата на сън - но някак си Джони изглеждаше по-засегнат. Той непрекъснато си вземаше болнични - поне по един на месец.

Учех за хранителен терапевт, което ме накара да бъда по-загрижена за здравето си, и затова го подтикнах да посети личния ни лекар.

Той настояваше, че е просто "един от онези хора, които боледуват често".

Честно казано, беше ми омръзнало от влиянието, което това оказваше върху семейния ни живот - понякога беше твърде уморен, за да излезе навън или да се занимава с децата.

Трябваше да минат осем месеца на многократни увещания, за да го накарам да отиде на лекар.

Лекарят направи множество кръвни изследвания.

Всичко се върна нормално - но благодарение на моите изследвания прочетох резултатите и забелязах, че нивата му на желязо са малко високи. Лекарят изглежда не смяташе, че това е проблем, но аз настоях Джони да получи второ мнение. Бях чела за хемохроматозата, при която нивата на желязо се натрупват в продължение на много години, като могат да разрушат черния дроб и дори да причинят рак. Той смяташе, че това са глупости.

Но не можех да рискувам да го пренебрегна, затова се върнах към досадните си действия, за да го накарам да потърси второ мнение.

Няколко седмици по-късно посетихме втори личен лекар, който се съгласи, че нивата на желязо в кръвта на Джони са твърде високи, и го насочи към специализиран екип по хематология за изследвания.

След още тестове те потвърдиха, че той има хемохроматоза, която обикновено се причинява от дефектен ген.

Ако не се лекува, тя може да доведе до животозастрашаващи състояния, включително чернодробни и сърдечни заболявания. Джони просто не можеше да повярва.

Лечението му включваше процедура, наречена венезекция - ежеседмични сеанси за източване на 500 мл (малко под една пинта) от кръвта му.

В рамките на няколко месеца нивата на желязото в кръвта му се върнаха в нормалните граници.

Сега той прави кръвни изследвания на всеки шест месеца, за да се увери, че нивата на желязото му са стабилни, и избягва да яде твърде много червено месо, тъй като то съдържа форми на желязо, които се усвояват лесно от организма.

Джони все още се бори с умората, но има много повече енергия. Сега той кара колело с децата, без да се изтощава.

Джони казва: Бях наистина шокиран, когато ми поставиха диагнозата, отчасти заради последиците за здравето ми, но и защото беше толкова неочаквана.

Бях скептично настроен, че Луиза може да ми постави диагноза, когато учи за храната. Не исках и да вярвам, че нещо не е наред, но винаги ще ѝ бъда благодарен, разказва той.

ЗАБЕЛЯЗАН СЪРДЕЧЕН ПРОБЛЕМ НАВРЕМЕ

Майкъл Фърнхед, 44 г., консултант по управление на проекти, живее близо до Питърбъро, Кембриджшир, с партньорката си Кели, 42 г., коуч, който помага на хора с прегаряне. Двамата имат четирима сина.

Кели казва: През лятото на 2019 г. забелязах, че Майкъл е постоянно уморен - заспиваше на дивана след работа, независимо колко добре е спал предишната вечер.

Той работеше дълго време и аз постоянно му повтарях да намали темпото, защото иначе ще се разболее сериозно. Но той казваше, че това е животът. Мониторът за измерване на сърдечния ритъм на часовника на Майкъл продължаваше да пищи на случаен принцип, което подсказваше, че показанията не са нормални.

Казвах му, че това е доказателство, че нещо не е наред, и продължавах да го повтарям безпощадно, но той винаги си намираше оправдание.

След още няколко седмици умуване той се съгласи да отиде на личния лекар, "за да ме зарадва". Личният лекар установи, че кръвното му налягане е много високо - 188/110 - и че сърдечният му ритъм е много силен.

Той каза, че Майкъл е в непосредствена опасност от инсулт или инфаркт, и ни каза да отидем направо в отделението за интензивно лечение, където Майкъл беше приет за наблюдение. Беше Денят на влюбените 2020 г. - все си мислех: "Не мога да го загубя в този ден от всички дни".

Диагностицираха го с високо кръвно налягане, дадоха му таблетки за кръвно налягане и прекара две нощи в болницата на 24-часов сърдечен монитор - който забеляза, че има предсърдно мъждене (нередовен, често необичайно бърз сърдечен ритъм), което повишава риска от инсулт.

Оттогава той прави всичко възможно, за да остане здрав. По-късно му е направена процедура за кардиоверсия - контролиран електрически шок за възстановяване на нормалния сърдечен ритъм.

Ето какво споделя самият той: "Винаги ще бъда благодарен на Кели за това, че ме накара да осъзная, че не мога да пренебрегвам доста очевидни признаци".

Сега се храня здравословно, отказах се от кафето, рядко пия алкохол и изминавам по 20 000 крачки на ден. Успях да спра да вземам и лекарства за кръвно налягане. Настойчивостта на Кели беше животоспасяваща.

ЖЕНА Е ПРИНУДЕНА ДА ПОСЕТИ ЛИЧНИЯ ЛЕКАР, КОГАТО ГРИПЪТ СЕ ПРЕВРЪЩА В СЕПСИС

51-годишната Дженифър Кеърнс ръководи клуба "Лейди Ребел", който помага на жени с увреждания, заедно със съпруга си Шон, на 45 години. Двамата живеят в Лисбърн, Северна Ирландия, с децата си Дилън, на 17 г., и Калъм, на 13 г.

През януари 2018 г. всички се разболяхме от грип. На четвъртия ден аз и момчетата започнахме да се чувстваме по-добре, но Дженифър беше толкова апатична и лежеше на дивана и се чувстваше развалена.

Призовах я да отиде при личния ни лекар, но тя каза, че не може да се справи с това. Продължаваше да твърди, че това е просто грип.

Но аз усещах, че нещо не е наред: тя сякаш продължаваше да се влошава. Умолих я да ми позволи да я заведа на лекар, но тя категорично отказа.

След около седмица, когато не можеше да издържи дори глътка вода, ми беше достатъчно. Обадих се на личния лекар и го подканих да я прегледа. Тя едва изминаваше 200-те метра от колата до кабинета, а той я погледна и извика линейка.

В болницата лекарите бързо диагностицират сепсис - животозастрашаваща реакция на инфекция, в случая грип. Дженифър е напомпана с антибиотици: тя буквално е била на прага на смъртта.

Шегуваме се, че моето мърморене е спасило живота ѝ. Казвам: "Виж, аз ти спасих живота", ако някога имаме разногласия или е мой ред да мия чиниите. Но мъмренето наистина я спаси! Просто се радвам, че послушах инстинкта си.

Ето какво каза самата тя: Когато се чувстваш толкова зле, не искаш да мърдаш. Предположих, че е грип и че ще мине. Ако той не ме беше завлякъл до операционната, сега нямаше да съм тук.

Всички тези ситуации ни показват, че винаги има плюс в неприятните моменти.