„Life finds a way.“
Най-емблематичната фраза от „Джурасик Парк“ е изключително красноречива за текущото състояние на легендарната поредица, прекръстена през 2015 г. на „Джурасик Свят“. Тя винаги намира начин да продължи, но последното попълнение към нея, озаглавено „Рухналото кралство“ и очаквано по киносалоните от този петък, е пример за това как продълженията ѝ стават все по-тромави.
Оригиналният „Джурасик Парк“ на Стивън Спилбърг от 1993 г. е считан за класика днес най-вече заради революционните постижения в сферата на специалните визуални ефекти и безупречната режисура на Спилбърг, комбинираща похвати от хоръра и от приключенския жанр, зареждаща всяка сцена с напрежение и съспенс, но и с детска почуда от невероятните гледки на екрана.
Ако разгледаме „Джурасик Свят: Рухналото кралство“ именно от визуална гледна точка, лентата е безспорно на високо ниво.
И не визирам специалните ефекти и страховитите динозаври във филма – компютърно генерираните изображения в наши дни са на съвсем друго ниво спрямо 1993 г. и никой не е очаквал продукция с този мащаб да не изглежда страхотно.
Визирам преди всичко майсторската режисура на Хуан Антонио Байона, испанецът зад критически акламираните проекти „Сиропиталището“ и „Невъзможното“, съответно от жанровете на ужаса и на природната катастрофа. Байона използва всеки възможен трик със светлина, за да засили съспенса в своя филм.
Независимо дали динозавър дебне своята плячка в тунел с присветваща лампа, или пък гигантско морско чудовище се промъква през водните дълбини, кадрите са съвършено подредени и конструирани. Личи, че в напрвата на лентата испанецът е по-вдъхновен от Алфред Хичкок сред класическите режисьори и от Гийермо Дел Торо сред по-модерните такива, отколкото от Спилбърг и оригиналния „Джурасик Парк“. Резултатът е филм с повече мрачни моменти и по-засилен хорър нюанс от своя предшественик от 2015 г.
Кой е най-добрият филмов режисьор в света в момента
За съжаление, естеството на самите ситуации, в които главните герои изпадат, често е напълно идентично с други подобни сцени от предходни филми от поредицата, и никой не може да обвини режисьора Байона за това. Неговият похвален контрол над кинематографичните изразни средства не променя факта, че има само определен брой различни сценарии, при които динозавър да преследва човек, и предишните четири „Джурасик“ филма са показали на зрителите всички възможни; някои – даже по няколко пъти.
Но ако зрителят е нов фен на поредицата и не е запознат с действието в предишните ленти, то вероятно ще бъде изключително впечатлен от засвидетелствания визуален стил в проекта.
Основният проблем на филма,
който би избол очите и ушите както на отколешен почитател, така и на неангажиран зрител, са неадекватно изградените човешки персонажи.
Докато главните герои трябва да крещят и бягат от динозаврите, или пък да се бият помежду си, те изпълняват безпроблемно функциите си на участници в екшън сцени. Но след първата една трета от лентата, сценарият взима завой, след който целта на протагонистите става съвършено неясна, смисълът от цялото действие се губи заради липсата на крайна дестинация и когато финалът се оказва просто идиотски инсценираното начало на бъдещата шеста част от поредицата, разочарованието неизбежно се възцарява у зрителя.
Хората, които гръмко обвиняваха „Соло: История от Междузвездни войни“ в комерсиализъм и липса на наративен фокус, трябва да гледат „Джурасик Свят: Рухналото кралство“, за да видят какво означава наистина художествено безсмислен филм отвъд страхотната му визия. Алчността на стереотипните антагонисти е сравнима единствено с тази на продуцентите на филма, а така наречените протагонисти оставят аудиторията без герои, зад които да застане и за които да стиска палци, със своята наивност, безотговорност и безумна глупост.
Самите актьори в главните роли изглеждат леко дезориентирани и объркани от заложеното им в сценария поведение. Героят на Крис Прат се използва като прост сюжетен похват за разрешаване на една заплетена ситуация и преминаване към следваща такава, а Брайс Далас Хауърд в главната женска роля е страхотна „scream queen“ с атрактивната си визия и преиграването си, но не и нещо повече от това.
Всъщност любимият на всички ексцентрик и ветеран от поредицата Джеф Голдблум е единственият човешки персонаж на екрана, в чиито думи има прост и здрав смисъл. Още в първите пет минути от лентата неговият герой, д-р Йън Малкълм, призовава американския Конгрес да остави динозаврите да загинат, след като са плод на безумен опит от страна на човека да се прави на Бог.
Към същото призовавам и аз посетителите на киносалоните – оставете „Джурасик“ поредицата да загине, пределно изчерпана е, за разлика от редица други наскоро обсъждани интелектуални собствености.
Четете още за кино:
Как феновете на Хан Соло го прецакаха
„Дедпуул 2“ – смях и лудост на втора степен
Най-актуалната филмова звезда по кината това лято
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
