Една ненужна, но безкрайно забавна (Хан) „Соло“ история

„Имам лошо предчувствие за това“. Под една или друга форма този цитат е намерил място във всеки един филм от поредицата „Междузвездни войни“ и дори във всяка видеоигра от този фантастичен свят, произведена от LucasArts. Но оригиналният автор на фразата, първият герой от поредицата, който я произнася, е Хан Соло.

Това още повече задълбочава иронията, че с тази фраза често се обобщават очакванията към „Соло: История от Междузвездни войни“. Лентата, хронологично разположена между третия и четвъртия епизод от сагата, премина през доста усложнения по време на своята продукция.

Рон Хауърд замени оригиналните режисьори Фил Лорд и Крис Милър по средата на снимачния процес и филмът едва бе готов навреме за предварително насрочената си премиерна дата, 25 май. Дори първият трейлър за лентата излезе много по-късно, отколкото първите такива рекламни клипове за епизодите от основната поредица.

Е, оправдано ли е „лошото предчувствие“ на мнозинството от фенове за „Соло: История от Междузвездни войни“?

Ако търсите кратък отговор, той е около 25 процента „да“ и 75 процента „не“. Филмът не блести с особена художествена дълбочина и не изпълнява функцията на предистория на Хан Соло. Когато срещаме героя, изигран този път от Олдън Еренрайх, който поема щафетата от живата легенда Харисън Форд, той вече е чаровният неудачник с криминални наклонности и съмнителен морален компас, когото познаваме и отдавна обичаме.

С други думи, „Соло: История от Междузвездни войни“ не придава особена драматична дълбочина на главния си герой. Филмът е създаден, не за да представи трагичното минало на Хан Соло, което го е превърнало в човека, който е, а за да донесе пари на „Дисни“ и за да стартира нова трилогия, която да донесе още повече пари на „Дисни“. Мотивите зад направата му не са артистични, а чисто финансови.

След като повторите това достатъчно пъти, докато спре да ви дразни и докато осъзнаете, че то всъщност е в сила за поне три четвърти от американските студийни продукции по киносалоните, тогава можете обективно да изгледате „Соло: История от Междузвездни войни“ и... ами, да му се изкефите.

Лентата може да не драматизира особено младостта на Хан Соло, но за щастие, персонажът е достатъчно интересен, колоритен и добре изграден в предишни филми, за да бъде изпълнено миналото му със запленяващи, динамични и интригуващи истории. И според мен новият филм по кината в цял свят ни представя една именно такава история.

„Соло: История от Междузвездни войни“ в действителност е гангстерски филм в космоса.

Всеки е склонен да предаде всеки, действието се върти около обири и дългове, а злодеят е главата на галактическа престъпна организация, а не император или военен командир.

Точно затова е от голяма важност фактът, че главният герой Хан Соло е познат на аудиторията и предоставя на зрителя ясна еднолична перспектива, за разлика от протагонистите в „Rogue One: История от Междузвездни войни“, които през цялото време действаха като разединен, противоречив колектив от конфликтни личности и това подхождаше до съвършенство на лентата, която на свой ред можеше да се определи като автентичен военен филм за бунтовници в космоса.

Специфичната криминална жанрова идентификация на „Соло: История от Междузвездни войни“ позволява на филма да бъде и иновативен в редица от екшън сцените си. Двата грандиозни, дръзки обира във филма, първият от които се извършва на движещ се високоскоростен влак, не приличат по нищо на дуелите със светлинни мечове или престрелките между летящи изтребители, които сме свикнали да гледаме в поредицата.

Лентата изобилства и с достатъчно препратки и намигвания към останалите филми от сагата, за да намери хронологичното си място в нея и за да достави удоволствие на отколешните фенове. Всъщност смятам, че най-слабият момент от цялото действие е шокиращо разкритие в края, което със сигурност ще зарадва много фенове на трилогията от предистории на Джордж Лукас, излезли между 1999 и 2005 г., но според мен изневерява на цялостния жанров тон на филма и няма абсолютно никаква логична основа.

Поддържащите персонажи изпълняват функциите си в сюжета безупречно и сред изпълнителите им безспорно най-много изпъква Уди Харелсън с типичния си южняшки чар и разпознаваемо излъчване. Доналд Гловър в ролята на Ландо Калрисиан е със сигурност забавен, но и безкрайно прехвален в американските медии за превъплъщение, което до голяма степен е ограничено до бляскави костюми и кратки шеговити реплики.

Емилия Кларк пък изпълнява ролята си ефикасно основно през първата една трета от лентата, след което губи ясна представа за траекторията на героинята си и това видимо се отразява в играта ѝ, за което еднаква вина носят и самата тя, и сценаристите.

Но над всички от актьорския състав без конкуренция застава Олдън Еренрайх в легендарната главна роля.

Младият актьор с математическа прецизност заковава всяка усмивка, всяка провлачена реплика, всяко остроумие и всеки жест на своя герой, досущ както го играе Харисън Форд в най-младата му позната досега версия в „Междузвездни войни: Епизод IV – Нова надежда“. „Домашната работа“ на Еренрайх по проучването на героя и на маниерите на Форд е видимо и отлично свършена. Същевременно актьорът изпълва ролята с достатъчно собствен чар, за да я направи своя и да ни накара да искаме да гледаме още от него в амплоато на Хан Соло.

Положителните фактори натежават доста повече от отрицателните, а с това и крайната ми оценка за „Соло: История от Междузвездни войни“ определено е много повече положителна, отколкото отрицателна.

С лекота бих препоръчал лентата повече от „Дедпуул 2“, другият голям хит по кината в момента, на всеки, който не е фен на комиксовото кино и поради това няма да разбере около половината шеги и препратки във филма на Райън Рейнолдс.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.