Р озмари Куган е заобиколена от екип от специалисти, които я бутат, дърпат, мачкат и внимателно я вкарват в скафандър, пише BBC.
Отнема около 45 минути, за да облече цялата екипировка, преди шлемът да бъде внимателно спуснат върху главата ѝ.
Британската астронавтка е на път да премине през едно от най-трудните си изпитания — да прецени дали е готова за излизане в открития Космос. Тестът се провежда в един от най-големите басейни в света — Лабораторията за неутрална плаваемост на НАСА в Космическия център „Джонсън“ в Хюстън, Тексас.
В басейна, дълбок 12 метра, се намира копие в реален размер на Международната космическа станция (МКС), а „космическата разходка“ тук е най-близкото възможно до преживяването на безтегловност на Земята.
„Това е голям ден“, казва Розмари преди гмуркането, което ще продължи повече от шест часа. „Физически е много натоварващо — и психически също.“
Will this woman be the first Briton to walk on the Moon? https://t.co/wa2ikkMpUi
— BBC News (UK) (@BBCNews) May 14, 2025
Но Розмари не изглежда притеснена. Тя се усмихва и маха с ръка, докато платформата, на която стои, бавно се спуска във водата.
Да бъде астронавт е мечтата на д-р Розмари Куган още от ранна възраст. Но тази мечта дълго време е изглеждала недостижима.
„В деня на кариерата в училище обикновено не срещаш астронавти. Не чуваш техните истории“, казва тя.
Затова Розмари избира да изучава звездите и поема по пътя на астрофизиката. Когато Европейската космическа агенция (ЕКА) обявява конкурс за нови астронавти, тя кандидатства и е избрана измежду над 22 000 души.
Целта на ЕКА е до 2030 г. Розмари да се присъедини към екипажа на МКС. Така тя ще продължи пътя, начертан от Хелън Шарман — първата британка в Космоса, която през 1991 г. посети съветската станция „Мир“, и от Тим Пийк, който стартира към МКС през 2015 г.
През последните шест месеца Розмари преминава интензивно обучение в Космическия център „Джонсън“. Освен да изследва външната структура на потопената МКС, тя тренира и вътре в друг макет на станцията, разположен в огромен хангар.
Rosemary Coogan from Northern Ireland could be the first Briton to walk on the moon. While the UK has not sent a spacecraft to the moon, five countries have. The United States is the only nation to send people to the moon. #rosemarycoogan #space #nasa #uk #astronaut pic.twitter.com/BZf1D2tGUR
— IBTimes UK (@IBTimesUK) May 14, 2025
Тя ни развежда из свързаните модули на орбиталната лаборатория. Пространството е тясно, особено като се има предвид, че астронавтите прекарват месеци там. Но Розмари напомня за невероятните гледки:
„Това е изолирана среда, но мисля, че тя създава усещане за връзка с пространството навън — и така облекчава клаустрофобията.“
Обучението обхваща всички аспекти на живота в Космоса — включително използването на тоалетната.
„В долната част се изхвърлят твърдите отпадъци“, казва тя, посочвайки тоалетната, разположена в малка кабина, напомняща стара къмпинг тоалетна. „А тази фуния тук е свързана със система за засмукване на въздух, която поема течните отпадъци.“
Жените астронавти могат да потиснат менструацията си с медикаменти, обяснява тя, но не са задължени.
„Използва се филтър, който се поставя върху фунията за уриниране — за да не попадат частици или кръв в рециклиращата система.“
Урината се събира отделно, защото се пречиства и използва повторно като питейна вода.
В басейна водолази непрекъснато регулират плаваемостта на Розмари, за да се доближи възможно най-много до условията на микрогравитация.
Тя се движи методично, винаги закрепена към потопената станция с две куки. Всяка ръкохватка е поставена точно както в истинската станция — критична тренировка за мускулната памет, ако ѝ се наложи да извърши разходка в открития Космос на 322 км над Земята.
Raumfahrt - Will this woman be the first Briton to walk on the Moon?:https://t.co/C95kHC2eMK pic.twitter.com/avXYtSK3zf
— Hansjürgen Köhler / CENAP (@CenapKoehler) May 15, 2025
Работата е бавна и трудна, изискваща сила в горната част на тялото и значително физическо натоварване в горещия, обемен скафандър.
„Правите много умствена подготовка — всяко движение е предварително обмислено. Трябва да сте ефективни в разхода на енергия. Не искате да повтаряте действия“, казва Розмари.
Заедно с друг астронавт тя работи по списък със задачи за ремонт и поддръжка. Всеки нейно движение се наблюдава от контролна зала с изглед към басейна и се поддържа постоянна радиовръзка.
Аки Хошиде, бивш командир на МКС от Японската агенция за аерокосмически изследвания, който е извършил четири разходки в открития Космос, е на разположение за съвети.
„Когато започваш, се сблъскваш с огромен обем информация и умения, които трябва да усвоиш и демонстрираш. Това са малки стъпки, но всяка е напредък. Вълнувам се всеки път, когато ги видя да скачат в басейна“, казва той.
Розмари ни завежда да видим Saturn V — ракетата, която изпрати мисиите Apollo до Луната през 1969 г. Повече от половин век по-късно, НАСА планира ново кацане на Луната чрез програмата „Артемис“, в която ще се включат и европейски астронавти. С очаквана 35-годишна кариера в Космоса, Розмари може един ден да стане първият британец, стъпил на Луната.
„Изключително вълнуващо е, че човечеството се завръща на Луната. Ако имам шанс да бъда част от това — ще съм безкрайно щастлива“, казва тя.
След шест изтощителни часа под вода, Розмари е почти в края на теста си. Но я очаква неочаквана задача.
В контролната зала чуваме, че се опитва да се свърже с партньора си, който работи в друга част на „станцията“. Той не отговаря. На видеоекрана виждаме, че е неподвижен — инсценира загуба на съзнание. Розмари трябва да достигне до него, да оцени състоянието му и да го изтегли до шлюза.
Изтощена, но съсредоточена, тя действа бавно и уверено — и го довежда до безопасност.
„Розмари има издръжливостта на шампион. Справи се блестящо. Много сме доволни от представянето ѝ“, казва Джена Хансън, инструктор по космически разходки в НАСА.
Симулираното излизане в Космоса приключва. Платформата на Розмари е извадена от водата и екипът ѝ помага да свали скафандъра. Когато махат шлема ѝ, лицето ѝ изразява умора, но и щастие.
„Беше трудно — особено спасителната операция. Но да, беше един наистина хубав ден“, признава тя.
Упоритата ѝ работа я доближава все повече до мечтата да полети в Космоса.
„Невероятно е“, казва Розмари. „Ако мога да направя това на истинската станция — да гледам звездите и Земята едновременно — това ще е черешката на тортата.“
