З вучи като от научнофантастичен филм, но Стивън Айзеле е убеден, че един ден компанията му ще открие център за данни на Луната, пише BBC.
„Начинът, по който го виждаме, е, че като поставите центъра за данни в космоса, вие наистина предлагате несравнима сигурност“, казва Айзеле, президентът на Lonestar Data Holdings.
Миналия месец базираната във Флорида фирма твърди, че успешно е тествала малък център за данни с размерите на книга с твърди корици, който се е качил на Луната на лунния модул Athena на американската фирма за космически изследвания Intuitive Machines. Той на свой ред е бил изстрелян с ракета от SpaceX на Илон Мъск.
Центровете за данни са огромни складове, в които се намират купища компютри, съхраняващи и обработващи данни, използвани от уебсайтове, компании и правителства.
Компанията твърди, че поставянето им на Луната ще предложи на клиентите сигурна и надеждна обработка на данни, като същевременно ще се възползва от неограничената слънчева енергия за захранването им.
Теорията гласи, че поставянето на центрове за данни в космоса - в орбита около Земята или на Луната - означава, че те не могат да нанасят толкова големи вреди. Например, има повече или по-малко неограничена енергия от слънцето и няма съседи, които да се оплакват от въздействието върху околната среда.
Не само това, космическите центрове за данни могат да се специализират в услуги за космически кораби и други космически съоръжения, като трансферът на данни от космоса към космоса е по-бърз, отколкото от земята.
The plans to put data centres in orbit and on the Moon https://t.co/vj1FwgzQYF
— BBC News (UK) (@BBCNews) April 10, 2025
Миналото лято бяха публикувани резултатите от финансирано от Европейската комисия проучване на възможностите за изграждане на орбитални центрове за данни.
Докладът „Ascend“, изготвен от Thales Alenia Space - съвместно предприятие на френските и италианските аерокосмически групи Thales и Leonardo - публикува своите резултати.
В него се посочва, че разполагането на центрове за данни в космоса „може да промени европейския цифров пейзаж“ и да бъде „по-екологично“.
Thales Alenia Space предвижда изграждането на съзвездие от 13 спътника с размери 200 на 80 м и обща мощност за обработка на данни около 10 мегавата (MW). Това е равностойно на един среден по големина наземен център за данни с около 5 000 сървъра.
Спътниците ще бъдат сглобени в орбита въз основа на вече съществуващи или разработвани технологии.
Деймиън Дюместие, архитект на проекта Ascend в Thales Alenia Space, казва, че за да бъдат космическите центрове за данни по-екологични от съществуващите наземни, ще е необходимо ракетите-носители да излъчват 10 пъти по-малко емисии през целия си жизнен цикъл. Според него това изглежда възможно.
„Но за да покрием развитието на новата технология и увеличаването на производствения капацитет, за да се възползваме от мащаба, трябва да разгледаме по-голям капацитет на системата, около 200 MW, което означава 200 от предвидените от нас големи космически инфраструктури и 200 изстрелвания“, казва той.
„Основният въпрос е кога ще бъде готова адаптираната ракета-носител. В зависимост от инвестициите и решенията, които трябва да се вземат, това може да стане за 2030 или 2035 г., което означава търговска жизнеспособност преди 2037 г.“
Въпреки този оптимизъм от страна на фирмите, които се стремят да разработят технологията, обаче д-р Доменико Вичинанца, доцент по интелигентни системи и наука за данните в университета Anglia Ruskin във Великобритания, казва, че има множество големи пречки, преди космическите центрове за данни да станат жизнеспособно предложение.
„Дори с приноса и напредъка на компании като SpaceX извеждането на хардуер в орбита остава изключително скъпо. Всеки килограм, изпратен в космоса, струва хиляди долари. Космическите центрове за данни ще изискват не само оборудване за данни, но и инфраструктура за тяхната защита, захранване и охлаждане. Всичко това увеличава теглото и сложността“, казва той.
Охлаждането на оборудването ще бъде особен проблем, тъй като въпреки че в космоса е студено, конвенционалните системи за охлаждане не работят добре без гравитация.
Междувременно космическото време може да повреди електрониката, а постоянно нарастващото количество космически отпадъци излага на риск физическия хардуер.
Д-р Вичинанца добавя: „Отстраняването на проблеми в орбита далеч не е лесно. Дори с помощта на роботиката и автоматизацията има ограничения за това, което може да бъде ремонтирано от разстояние. Голяма хардуерна повреда може да наложи скъпоструваща човешка мисия, което може да доведе до престой от седмици или месеци".
Въпреки това фирми като Lonestar са изключително уверени и твърдят, че отговарят на търсенето.
„Нямаше да го правим, ако клиентите не ни молеха за това“, казва Скот.
Следващата цел на компанията е да постави малък център за данни в орбита около Луната през 2027 г. В същото време други компании се надяват да стигнат по-бързо, като базираната в щата Вашингтон Starcloud, която трябва да пусне сателитен център за данни следващия месец и да започне търговска дейност в средата на 2026 г.
Ейдел от Lonestar казва, че космическите съоръжения предлагат по-голяма сигурност за правителствата и предприятията, тъй като не е необходимо данните им да се пренасочват през наземни мрежи. Вместо това информацията може да се предава директно от космоса към специална наземна станция.
„Това е все едно да имате трезори в задната част на банката. Не е нужно да го отваряте всеки ден, но то е там, за да осигури допълнителна мярка за сигурност, а разстоянието от Земята до Луната предлага това - много по-трудно е да се хакне, много по-трудно е да се получи достъп“, казва той.
Разстоянието до Луната означава, че на данните им е необходима около секунда и половина, за да достигнат до земята - това няма значение за някои приложения, като например дългосрочно съхранение на данни и архивиране.
Междувременно, казва Крис Стот, основател и главен изпълнителен директор на Lonestar, космическите центрове за данни могат да помогнат на организациите да изпълнят разпоредбите за суверенитет на данните - необходимостта да се съхраняват данните на хората в страната на произход.
„Според космическото право тази кутия с електроника буквално е подвластна на законодателството на държавата, която я е лицензирала или изстреляла - тя е истинско посолство в космоса“, казва той.
