П роцесът тази седмица срещу трима тайни агенти, обвинени в помощ на Кремъл за водене на хибридна война с цел „дестабилизиране“ на Франция, звучи като сигурна рецепта за драма, сложност и интриги. Ако беше така.
През трите дни, в просторна съдебна с дървени панели от бор в северната част на Париж, делото срещу трима на пръв поглед обикновени българи, седящи зад стъкло и засенчени от трима полицаи, които сякаш бяха погълнати от своите мобилни телефони, се разгърна с цялата изтънченост и вълнение на полушепнато лекционно занятие в библиотека.
„Нямам абсолютно никаква представа къде се намираме“.
„Направих го за парите“.
„В бъдеще планирам да се занимавам с благотворителност“.
Тези няколко реплики от показанията на мъжете може да предадат общия тон. И тримата бяха осъдени в петък на затвор от две до четири години. Но да се оплакваш от почти нечуваната баналност на всичко това – скучните мотиви, прегракналите опити за прехвърляне на вината, мрачните оплаквания от живота в затвора и неудовлетворителните психиатрични експертизи – означава да пропуснеш истината.
Four Bulgarian nationals are going on trial for spray painting red hand-prints on Paris' Holocaust Memorial, an act that prosecutors suspect might have been part of a Russian sabotage campaign.
— FRANCE 24 English (@France24_en) October 29, 2025
FRANCE 24's @AKerrigan47 is at the courthouse where the trial is being held ⤵️ pic.twitter.com/Ats27WXyH2
Баналността е главната цел.
Подобно на евтините дронове, които и Русия, и Украйна сега използват за наблюдение на фронтовите линии, тримата мъже, съдени в Париж, представляват нискобюджетна еволюция на съвременната хибридна война. Импровизирана и изненадващо ефективна.
Един по един, изправяйки се в стъклената си клетка, Георги Филипов, Николай Иванов и Кирил Милушев признаха извършването на действията, но отрекоха, че са работили за чужда сила, както и обвиненията в антисемитизъм.
В един ранен майски сутрешен час през 2024 г., на брега на река Сена в сърцето на Париж, тримата мъже замислиха да напръскат със спрей червена боя – и се заснеха как правят това – върху Стената на праведниците, паметник на онези, които спасиха френските евреи по време на Холокоста през Втората световна война.
Оставени бяха 35 червени отпечатъка на длан на мемориала Шоа. Други 500 бяха нарисувани на други места. Това беше
първата в серията символични атаки във Франция: свински глави, поставени пред джамии (акция, приписана на група сърби); ковчези, тревожно оставени край Айфеловата кула; звезди на Давид, изрисувани из столицата.
Новините за всяко от събитията бяха бързо разпространени по света – не само от традиционни медии, но и от автоматизираната армия руски тролове в социалните мрежи, която според френската агенция, следяща тази дейност, редовно се опитва да използва всяка новина, която може да създаде съмнения за стабилността на френското общество, и силата на европейските демокрации, институции и ценности.
Франция се разглежда като особено примамлива цел за Кремъл, като се има предвид текущите ѝ политически и социални разделения, често двусмисленото ѝ отношение към НАТО, голямото ѝ мюсюлманско и еврейско население, растящата популярност на крайната десница и историята на тесни връзки с Москва в двата края на политическия спектър.
В друга епоха Кремъл би използвал свои дълбоко укрити агенти за извършване на саботаж или вандализъм.
Но – за да се използва отново сравнението с дроновете – защо да се разчита само на ценни активи като високо обучени шпиони, огромни балистични ракети или подводници, използвани за подрязване на подводни кабели, когато за няколко хиляди евро можеш чрез дискретни и лесно отречими канали да набираш собствена разочарована армия от дребни престъпници или безработни претенденти за фашисти?
„Нямам абсолютно никаква представа къде се намирахме“, каза Георги Филипов, опитвайки се да омаловажи предполагаемата си роля в операцията „червени ръце“, твърдейки, че е пътувал от България просто за да изкара малко пари, които да помогнат за издръжката на 9-годишния му син. Той бил платен с около 1000 евро (875 паунда) плюс разходите за път.
На подсъдимата скамейка Филипов, на 36 години, изглеждаше изтощен, но мускулест, леко трепереше като боксьор пред мач, докато се опитваше да избегне неудобни въпроси относно татуировките си – особено свастиката на гърдите и снимките му в социалните мрежи, показващи го с нацистко приветствие и тениска с надпис, че Хитлер „е бил прав“.
„Правил съм грешни избори в миналото“, обясни Филипов и посочи, че вече е премахнал няколко татуировки. Парижкият наказателен съд го осъди на две години затвор.
След като бяха успешно екстрадирани от България и Хърватия за изправяне пред съда във Франция, всички трима се опитаха да прехвърлят вината върху четвъртия мъж, Мирчо Ангелов, който все още е в неизвестност, но се предполага, че има връзки с руски разузнавач. Той беше осъден на три години задочно.
Вторият обвиняем, Кирил Милушев, на 28 години, каза, че е дошъл във Франция, защото се е разделил с партньорката си, борел се е с биполярно разстройство и искал да прави компания на приятеля си Мирчо. Той беше осъден на две години.
Седнал до Милушев, Николай Иванов намръщи чело, отричайки всякакви връзки с Русия. Разказа за ролята на дядо и баба си в спасяването на евреи по време на Втората световна война и каза, че сега амбицията му е да завърши магистратура по право и да се събере с приятелката си – ако все още го приеме след всичко това. Обявен за главен мозък на заговора, той получи най-тежкото наказание – четири години затвор.
Що се отнася до предполагаемата роля на Русия в аферата със „червените ръце“, дори защитниците открито признаха, че „подозираме“ ръката на Москва. Но те настояваха, както и клиентите им, че това са неволни пешки, проксита – може би дори „дронове“ – в сенчеста война срещу Запада.
