Н а 1 ноември България отбелязва Деня на народните будители – празник, който ни връща към корените на българската духовност и ни напомня за онези, които с перо, слово и вяра съхраниха народа през вековете. Това е денят на книжовниците, просветителите, свещениците, борците за национално освобождение – всички, които са събудили българското самосъзнание и дух.
История на празника
Идеята за Деня на народните будители се ражда след Първата световна война – в едно време на национална криза и духовна умора. България е претърпяла тежко поражение, а обществото търси нови опори и вдъхновение. Именно тогава се появява мисълта да се създаде ден, в който народът да отдава почит на своите духовни водачи.
През 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски издава заповед, с която 1 ноември е обявен за „Ден на народните будители“ – празник на „всички велики българи, които със своето слово, дело и пример са будили у народа ни стремеж към просвещение, свобода и духовност“.
За символична дата е избран денят на Свети Йоан Рилски (по стар стил) – закрилник на българския народ и най-светлата фигура на духовното възраждане.
На 31 октомври 1922 г. Министерството на народното просвещение официално утвърждава празника, а през 1923 г. Народното събрание приема решение 1 ноември да се чества ежегодно като всенароден ден на почит към народните будители.
Празникът бързо добива широка популярност – в училищата се организират тържества, учениците рецитират стихове за Паисий и Ботев, а във вестниците се публикуват възторжени слова за делото на възрожденците.
Отмяната по време на комунистическия режим и последвалото възраждане на празника
След 1945 г., с установяването на комунистическата власт, Денят на народните будители е заличен от официалния календар. Новата идеология отхвърля празници с религиозен или „буржоазен“ характер, а образът на „будителите“ е заменен от този на революционерите и строителите на социализма.
Въпреки това, в съзнанието на българите паметта за 1 ноември не угасва – учители, свещеници и общественици продължават да споменават празника неофициално, пазейки традицията жива.
Едва след политическите промени в края на 80-те години Денят на народните будители отново заема своето място в календара. През 1990 г. Народното събрание официално възстановява честването му, а от 1991 г. 1 ноември е обявен за всенароден празник на духовността и просветата.
Днес това е и неучебен ден за учениците, но не и просто почивен – училищата и университетите отбелязват датата с тържества, изложби, концерти и уроци по родолюбие.
Кои са народните будители
На този ден България свежда глава пред десетки личности, които с делото си са осветили пътя на народа през вековете. Сред тях са:
- Свети Иван Рилски – закрилник на българския народ, символ на вярата и смирението;
- Паисий Хилендарски – автор на „История славянобългарска“, пробудил самосъзнанието на българите;
- Софроний Врачански – негов последовател, който разпространява идеите на Възраждането;
Петър Берон, Неофит Рилски, Васил Априлов, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски, Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови, Добри Чинтулов и много други просветители, духовници, книжовници и революционери.
Всички те са обединени от едно – вярата, че народ без духовност е народ без бъдеще.
Как се отбелязва Денят на народните будители днес
Днес 1 ноември се отбелязва с факелни шествия, тържествени церемонии, училищни програми, изложби и концерти в цялата страна. Учителите разказват на децата за делото на възрожденците, учениците поднасят цветя пред паметници и четат стихове, а в църквите се отслужват молебени за просветителите и духовните водачи на България.
В последните години празникът придобива и ново звучене – като ден на учителя, писателя, журналиста, учения и твореца, които и днес продължават делото на будителите.
