Т рансгенерационната травма не е просто предаване на информация, а активен процес, при който травматичният опит на предците оказва влияние върху поколението, което идва след тях. Когато говорим за родова травма, не говорим само за това, което е било видимо. Понякога болката се предава не чрез думи, а чрез мълчание. Чрез начина, по който семейството преживява любовта, загубата, вината.
Гост в „Доктор Здраве с Мария“ Podcast е Лучия Таскова - психолог, арт терапевт, детско-юношески психолог, фамилен и брачен консултант.
Всеки от нас носи в себе си невидима семейна карта, която е пълна с вярвания, модели на поведение и емоционални следи, оставени от поколения преди нас. Много често травмата се предава без осъзнаване от страна на родителите или предците. Те могат да не говорят за случилото се, но техните неосъзнати реакции, вярвания и поведение стават модел за подражание за техните деца. Това може да включва реакции на страх, избягване, депресия, агресия или хроничен стрес.
Някои хора растат в семейства, в които не се говори за миналото. Винаги има нещо, което е „по-добре да не се споменава“. Но мълчанието не изтрива болката. Мълчанието я капсулира. И тази капсулирана болка се предава — през жестове, реакции, убеждения, понякога дори през тялото.
Научно знаем, че травматичният опит оставя отпечатък и на клетъчно ниво. Но дори и без науката, душата го усеща. Едно дете, например, расте в дом, в който има постоянно напрежение. То не разбира защо майка му е тревожна или защо баща му мълчи, но тялото му се научава да бъде нащрек. И когато това дете порасне, може да живее със същото усещане, че нещо лошо ще се случи, дори когато всичко е наред. Ето така понякога се поражда тревожността. Това е един от начините, по които родовата травма се вплита в живота ни като един невидим сценарий. Представете си я като нишка, която минава през поколенията. Всеки я държи по свой начин — някой я оплита, друг я къса, трети я връзва на възел, за да не се изгуби. Но всички сме дълбоко свързани от нея.
Родовата травма не е нещо, което трябва да премахнем. Тя е история, която чака да бъде чута. И когато я чуем с разбиране, тя се превръща в сила.
Лучия Таскова е психолог, арт терапевт, детско-юношески психолог, фамилен и брачен консултант с над 15 години опит в сферата на индивидуалното, фамилно и брачно консултиране. Автор на книгата „Магията на изкуството – вдъхновение и изцеление“, която е практическо ръководство по арт терапия и съдържа над 20 подробно разработени арт терапевтични техники. Предстои да излезе от печат и втора книга, в която обединява психологията, родовата терапия и изкуството като път към осъзнаване и изцеление.
Лучия Таскова е основател на консултативно-теравтичен център „Веселата къща“, гр. Пловдив. В своята практика тя изследва дълбинните връзки между личната история, родовите и семейни влияния и моделите на свързване, които определят начина, по който обичаме, страдаме и се развиваме.
„Работата ми е посветена на хора, които искат да разберат по-дълбоко връзките в своя живот – онези, които лекуват, но и онези, които нараняват. Изследвам родовите пластове, невидимите лоялности и несъзнаваните вярвания, които често ни спират да живеем свободно.“
