П рез последните няколко години – или, иначе казано, от зле приетия „Тор: Светът на мрака“ насам – Marvel Studios успяха да намерят сюжетната формула и наративния тон, с които задоволяват претенциите на американските кинокритици към ленти от супергеройския жанр. Филм след филм, техните проекти вече редовно получават оценки над 90% в сайта Rotten Tomatoes до степен, в която това вече не изненадва никого.
Но дори при тази вдигната летва, отзивите за „Черната пантера“ отвъд океана звучат невероятно възторжено.
Филмът се определя почти като революция в жанра си
с оглушително гръмки епитети. Ала, за съжаление или пък за щастие, аз не съм американски кинокритик. И след като изгледах „Черната пантера“ в IMAX 3D, мога категорично да заявя, че всички похвални слова са просто много шум за нищо.
Е, не съвсем за нищо. В „Черната пантера“ Marvel Studios най-после успяват да изградят на големия екран антагонист с валидни мотиви, разбираемо човешко поведение и застрашителни сили, който, наред с всичко това, да не засенчи напълно главния герой, както стана във всяка сцена от „Спайдър-Мен: Завръщане у дома“ с младия Том Холанд и неустоимо зловещия Майкъл Кийтън.
Говоря, разбира се, за персонажа Ерик Килмонгър, изигран от Майкъл Б. Джордан. Джордан игра главните роли в предишните два филма на Райън Куглър, режиьора на „Черната пантера“, и в неговото екранно присъствие като Килмонгър си личи пълното артистично разбиране и симбиоза между актьора и режисьора.
Антагонистът е мотивиран от травма в детството си, илюстрирана с подобаващо ниво на дълбочина и сериозност, която логично и закономерно се е изродила в политически и персонални виждания, които превръщат зрелия Килмонгър в страховит войник, реална заплаха за героите на филма и... на практика, в расист.
Човекът, който уби Батман и Супермен
Най-очакваните филми през 2018 г.
Точно това е друг хубав елемент от филма, свързан с персонажа.
Многобройните чернокожи персонажи представят различни гледни точки спрямо основните проблеми в сюжетното действие и опитите на главния герой да лавира между тях дават дълбочина както на неговата екранна личност, така и на техните.
Ако Килмонгър на Майкъл Б. Джордан е озлобен сирак и войнстващ расист с радикални възгледи, а Накия, изиграна с огромна доза чар и плам от носителката на „Оскар“ Лупита Нионго, е персонификация на идеализма и хуманността, всички останали герои, включително главният, са на различни позиции от идейния спектър, които се формира между тези две крайности.
Встрани от това, „Черната пантера“ е просто поредният филм на Marvel Studios, който следва неотклонно сюжетната структура на всичките им останали филми и тоналната комбинация от хумор и драма. Тук, за разлика от „Тор: Рагнарок“, баланс между двете липсва и затова на екрана често виждаме невероятно глупави моменти с неуместни шеги, на които мястото им е по-скоро в стереотипен екшън филм от 90-те години.
Саундтракът е съставен от отлично написана музика от композитора Лудвиг Горансон, която комбинира африкански елементи с модерно хип-хоп звучене в различните моменти от филма. Проблемът е, че сюжетното действие трудно съвместява тези елементи на визуално и наративно равнище.
Високопарни семейни и аристократични диалози на фона на африкански хор преливат в улични схватки и автомобилни преследвания в Хонконг на фона, разбира се, на тежки хип-хоп ритми, а управлението на технологично най-напредналата нация в света, като каквато е представена Уаканда, се решава в... юмручен брой между полуголи мъже. Както се вижда, през първата половина от филма има пълна липса на логичен синхрон между аудио, визия и повествование.
Именно във втората половина от действието по-стабилно навлиза Майкъл Б. Джордан в ролята на Килмонгър и задържа зрителския интерес висок до края на филма.
С похвала трябва да се отличи и краткото екранно представяне на Форест Уитакър, чийто разказ в завръзката на действието беше първият момент от филма, в който всички посетители на киносалона около мен и приятелите ми замълчаха напълно, видимо заинтригувани от монолога на носителя на „Оскар“.
Причината, поради която „Черната пантера“ категорично представлява стъпка назад за Marvel Studios,
е фазата, в която се намират те в развитието на споделената си филмова вселена. След превъзходния „Тор: Рагнарок“ и преди предстоящия грандиозен финал в „Отмъстителите: Война Без Край“, последното нещо, от което студиото имаше нужда, беше изолирана история без никакви ясни връзки с огромния свят, в който се развива, при това разказана със сюжетни клишета и скъпи визуални хиперболи, граничещи с кича.
Самият главен герой, изигран от Чадуик Боусман с умерена доза чар и авторитет, не се развива като личност кой знае колко спрямо края на Captain America: Civil War, където го видяхме за последно, а изолираният сюжет, който не го среща с никакви други Отмъстители, по никакъв начин не подготвя мястото му в предстоящия гигантски групов филм.
Ако сте фенове на Marvel Studios и сте запознати с най-добрите филми, продуцирани от тях дотук, не виждам как „Черната пантера“ може да ви удовлетвори. Ако сте неангажиран зрител с ниски очаквания, предстои ви да гледате стандартен футуристичен екшън със сюжет и саундтрак, снети от „Цар Лъв“ и примесени съответно с модерни политически и хип-хоп елементи. Ако това ви звучи като нещо, което бихте гледали на кино, сега е вашата възможност.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
