С калното изкуство ни свързва с нашите далечни предци по уникален начин. То е безценно свидетелство за раждането на човешката култура и ни напомня за стремежа на праисторическите хора да изразяват заобикалящия ги свят чрез символи, фигурални композиции и абстрактно мислене. За разлика от костите или сечивата обаче, скалните рисунки винаги са били истински кошмар за палеогенетиците.
Тъй като картините красят голите скали, те нямат връзка с утайките и предметите по пода на пещерите, които обикновено крият следи от древна ДНК. Така този ключов елемент от човешката култура, показващ еволюцията на абстрактното мислене, оставаше извън обсега на генетиката. До този момент.
В революционно изследване, публикувано в списание Nature Communications, международен екип от учени съобщава, че човешка ДНК може да се запази върху пещерните стени в продължение на хиляди години.
Първото доказателство в историята
„Въпреки че все още не можем директно да свържем откритите следи от древна ДНК със самото създаване на скалното изкуство, това е първото доказателство, че човешка ДНК може да оцелее върху пещерни стени в продължение на хилядолетия“, обяснява Алба Босомс Меса, еволюционен антрополог от института „Макс Планк“.
Researchers have recovered ancient human DNA directly from cave walls and prehistoric rock art for the first time.
— Ravi Teja (@xRaviTeja) July 9, 2026
The DNA belonged to western hunter gatherer populations that lived 5,200-17,000 years ago, showing that cave walls can preserve genetic evidence for thousands of… pic.twitter.com/ArBqYXlAFu
Като част от проекта „First Art“ („Първо изкуство“), учените са анализирали 24 скални панела – от прости линии до сложни фигуративни рисунки и отпечатъци от длани – в 11 пещери в Испания и Португалия (включително прочутата Алтамира).
Те изследвали и седименти от подовете, където са се приготвяли пигментите, както и птича кост, оцветена с червена охра, която вероятно е служела за древна „аерографна“ тръбичка за впръскване на боя. Между другото, на един от обектите учените открили ДНК от кашалот, което подсказва, че тези морски бозайници са били ловувани за храна (или пък сме попаднали на най-странния пещерен художник в историята).
Изпотени ръце и пръски слюнка
От събраните общо 120 проби от пещерни стени, само 5 са дали човешка ДНК. Истинският джакпот обаче са две от тях, които съдържали чиста човешка генетична информация. Според учените тя е била оставена директно от изпотени ръце, пръски слюнка при духане през костената тръбичка или други телесни течности. Останалите три проби съдържали и животинска ДНК, което означава, че са били пренесени индиректно (например от прииждаща вода).
Любопитното е, че четири от тези пет проби са взети от чисти, нерисувани части на стените, използвани за контролни проби. От самата птича кост не е изолирана древна ДНК, вероятно защото слабият сигнал е бил напълно заличен от съвременна замърсяване.
Учените обаче откриват ясна следа: ДНК-то, оцеляло на стената, е било запечатано под коричка от калцит – изключително разпространен минерал, който изгражда варовика и мрамора. Това откритие дава ясна насока за бъдещите изследвания.
Кой е докосвал тази стена?
Генетичният анализ на пробата от пещерата Коварон в Испания показва, че ДНК-то принадлежи на съвременни хора (Homo sapiens) от т.нар. западно-европейски клъстер на ловци-събирачи, характерен за Иберийския полуостров.
„Кой е докосвал тази стена? Мъж ли е бил или жена? Към коя популация са принадлежали? Колко навътре са навлизали древните хора в дълбоките пещерни системи?“, пита Матиас Майер, палеогенетик и съавтор на изследването.
Сега учените знаят, че пещерните стени са истински генетични архиви. Следващата стъпка е тестването на повече обекти и специфични техники, особено на прочутите отпечатъци от длани, стига това да позволява минимално инвазивното вземане на проби. Скалното изкуство вече не е просто картина от миналото – то е генетично платно, което тепърва ще разказва истории.
