С редновековните българи са били много по-близки до нас, отколкото често си представяме. Те са играели шах, табла, ашици и дама, обичали са лова, спорта и добрата трапеза, а по-заможните са прекарвали свободното си време и с книги. Това разказва историкът Веселин Асенов в интервю за БГНЕС по повод новата си книга „Грях и забавление в средновековна България“.
По думите му представата, че хората през Средновековието са живели единствено в лишения и постоянен страх, не отговаря напълно на историческата действителност.
- Игри, които Църквата не одобрявала
След покръстването на българите много езически ритуали, песни, танци и празници постепенно били забранени или ограничени. Въпреки това редица развлечения продължили да бъдат част от ежедневието.
„Шахът, таблата, ашиците и дамата са били популярни игри, макар че често са попадали на границата между позволеното и забраненото“, обяснява Асенов.
- Богатите ловували за удоволствие, бедните – за прехрана
Според историка разликата между аристокрацията и обикновените хора се проявявала най-вече в начина, по който прекарвали свободното си време.
Докато за бедните ловът бил средство за изхранване, за владетелите и болярите той бил престижно развлечение и възможност за демонстрация на умения.
Настолните игри обаче били популярни сред всички обществени слоеве.
„Ашиците и дамата са се играели както от богатите, така и от обикновените хора“, отбелязва той.
- Българинът е обичал чашката още през Средновековието
В книгата си Асенов отделя специално внимание и на удоволствията в живота на средновековния човек.
„Пиенето на алкохол не е забавление, а удоволствие. Изворите показват, че още от ранното Средновековие българинът е бил почитател на чашката“, казва историкът.
По думите му спортът също е заемал важно място в ежедневието.
Борбата, конната езда и стрелбата с лък били широко разпространени, тъй като били необходими както за военното обучение, така и за всекидневния живот.
- Защо у нас не е имало рицарски турнири
Макар българските земи да поддържали контакти със Западна Европа, тук не се развила традицията на пищните рицарски турнири.
„Има единични сведения за западно влияние към края на XIV век, но зрелищни турнири като тези във Франция, Германия или Англия не са се провеждали“, обяснява Асенов.
- Аристократите четели книги
Едно от по-слабо познатите развлечения през късното Средновековие било четенето.
През XIV век заможните българи започнали да поръчват книги и да създават лични библиотеки. Това обаче било достъпно за ограничен кръг хора, тъй като огромната част от населението не умеела да чете.
„Около 95 процента от обществото е било неграмотно, затова книгите остават привилегия на аристокрацията и духовенството“, посочва историкът.
- Играчки за най-малките
Археологическите разкопки показват, че и децата са имали свои играчки.
Откривани са костени и метални фигурки, ашици, както и глинени дрънкалки.
Една от най-интересните находки е открита край село Одърци – глинено яйце с малко топче вътре, което при разклащане издава звук и вероятно е служело за успокояване на малките деца.
- „Средновековните българи не са били по-различни от нас“
Според Веселин Асенов хората през Средновековието не се различават съществено от съвременните.
„Те не са били по-глупави или по-странни. Просто са възприемали света през религиозната призма на своето време“, казва историкът.
Той обяснява, че с книгата си е искал да събере на едно място разпръснатите сведения за всекидневния живот на средновековните българи и да създаде основа за бъдещи изследвания върху една от най-слабо проучените страни от историята на България.
Добави ни в предпочитани източници в Google
